— Тази старица не ми е притрябвала — заведете ме при короната!
— Добре. Следвайте ме!
Додсън тръгва по коридора и отваря вратата на един килер. Разчиства окачените там зимни дрехи, маха подредените по пода обуща, повдига една дъска и натиска скрит под нея бутон. Задната стена на килера се хлъзга безшумно встрани. Додсън пали лампа и започва да се спуска по вита стълба, направена от каменни блокове, а Разов го следва отблизо. Попадат в каменно помещение, с площ около десет квадратни метра.
— Това е истинска римска изба. В нея са държали вино и зеленчуци.
— Спестете ми лекциите по история, лорд Додсън. Короната!
Додсън кимва и приближава до две щръкнали в стената скоби. Завърта ги едновременно, по посока на часовниковата стрелка.
— Това е заключващ механизъм.
Част от стената, всъщност метална врата, облепена с три сантиметрови каменни плочи, се отваря и лордът отстъпва крачка назад.
— Ето я вашата корона! Там, където я е оставил моят прадядо, преди близо сто години.
Короната е поставена върху пиедестал, покрит с пурпурно кадифе.
— Обърнете се и сложете ръце отзад! — командва Разов.
Връзва ръцете и глезените на англичанина със скоч и го кара да седне на пода, облегнат на стената. После затъква пистолета зад колана и протяга ръце към короната. Тя се оказва по-тежка, отколкото е очаквал и Разов въздъхва от усилие, когато я притиска към гърдите си.
Блясъкът на диамантите, рубините и смарагдите е равен на този в алчните очи на руснака.
— Красота! — шепне той.
— Лично аз съм я смятал винаги за малко кичозна — отбелязва лордът.
— Англичани — казва Разов, с огромно презрение. — И вие сте глупак като дядо си. Никой от двама ви не е оценил властта, с която разполага.
— Напротив! Дядо ми си е давал сметка, че след като царското семейство е ликвидирано, появата на тази корона на бял свят би изкарала на сцената цял куп претенденти. Законни и всякакви други. — Той хвърля на Разов многозначителен поглед. — Биха се намесили други страни и ето ти още една война.
— Вместо това си докарахме половин век комунизъм.
— Той щеше да настъпи така или иначе. Царизмът щеше да рухне, заради корупцията си.
Разов се смее и слага короната на главата си.
— Също като Наполеон и аз се короновам сам. Вижте следващия господар на Русия!
— Виждам само един дребен мъж, който се кичи с чуждо имущество.
Змийският поглед на Разов угасва. Откъсва ново парче тиксо и залепва с него устата на Додсън. Хваща короната под мишница и изкачва стълбата. В горния й край спира и казва:
— Сигурно сте чел „Бъчвата от Амонтилядо“ от По71. В която жертвата е зазидана за вечни времена? Може би някой ден ще открият костите ви. Оставям ви на мястото на короната. Страх ме е, че ще трябва да се освободя от вашата икономка.
Той излиза от килера, без да затвори тайната врата, понеже ръцете му са заети с короната. Възнамерява да я остави в колата си, а сетне да се върне и да запечата лорда завинаги в каменната му гробница. Икономката ще убие и хвърли в реката след това.
Докато мъкне своя товар към задната врата, някой чука по предната. Разов замръзва.
Чува се гласът на Завала:
— Лорд Додсън, у дома ли сте? — Следва по-силно чукане. Неканеният гост се отправя към кухнята.
Додсън е оставил официалния вход отключен. Завала и Остин влизат с пистолети в ръце. Завала вика отново. Минават по коридора и виждат слаба светлина да струи през открехнатата врата на килера. Двамата се споглеждат и Остин се спуска по витата стълба, докато Завала го пази отзад.
Кърт вижда лорд Додсън, седнал на пода и маха лепенката от устата му.
— Ранен ли сте?
— Нищо ми няма. Стигнете Разов — отмъкна короната!
Остин прерязва с джобно ножче лентите по краката и ръцете на Додсън и двамата се качват горе. Лордът се усмихва при вида на Завала.
— Приятно ми е да ви видя отново, мистър Завала!
— И аз се радвам! Това е колегата ми Кърт Остин.
— Много ми е приятно да се запознаем, мистър Остин!
— Задната врата е отворена — съобщава Завала. — Сигурно се е измъкнал през нея.
Додсън изглежда притеснен.
— Да сте видели икономката ми?
— Ако говорите за онази огромна и много сърдита жена, която открихме вързана в една наета кола, можете да бъдете спокоен — изпратихме я за полицията.