Мъжете приветстват думите му с висок смях. Най-високо се смее вицепрезидентът. Сендекър се усмихва от немай-къде. Откакто е на служба в НАМПД, той е поддържал топли отношения с всички обитатели на Белия дом. Независимо от политическите си предпочитания, всеки пореден президент, с когото е имал вземане-даване, се е отнасял с респект към влиянието му в столицата, както и към огромния му авторитет и могъщи връзки, които се простират към всички влиятелни научни учреждения в страната и света. Сендекър не е обект на всеобща любов, но дори и противниците му признават безкомпромисната му честност.
Адмиралът разменя усмивка с вицепрезидента. По-възрастен от Уолас с няколко години, той е неявната машина на Белия дом, като крие лостовете на своята власт от широката публика, маскира макиавелистките си машинации и твърдия си похват зад добродушна фасада. Бившият колежански атлет е самоцелен милионер. Сендекър знае, че той тайничко презира президента, с онова самочувствие, типично за хората, постигнали собствен материален успех, вместо да го наследят наготово.
— Надявам се, господа, няма да възразите, ако се заемем с работа — казва президентът, който е облечен небрежно с карирана риза, морско син блейзър и широки панталони в цвят каки. — Еърфорс-126 ме чака зареден догоре, за да ме откара при пъстървите в Монтана. — Той прави цял театър е погледа към часовника си. — Прехвърлям председателството на Държавния секретар, за да ви въведе в нещата.
Висок мъж, с профил на ястреб и бяла коса, така внимателно сресана, че прилича на каска, оглежда присъстващите с проницателен поглед. Нелсън Тингли напомня на адмирала за един безпощаден наблюдател, който бе казал за Даниел Уебстър27, че има вид на прекалено добър, за да е естествен. Тингли беше нелош сенатор, но допусна новият пост да му замае главата. Той гледа на себе си като на Бисмарк при Фридрих Велики в лицето на Уолас. Всъщност, президентът рядко има пряк допир с него, тъй като връзката се осъществява чрез Спаркман. В резултат, той използва всяка възможност, за да се направи велик.
— Благодаря, господин президент — казва той с надменен глас, звучал дълги години от подиума на Сената. — Всички вие, господа, знаете естествено, колко сериозно е положението в Русия. В рамките на няколко седмици или може би дори дни, ще очакваме сваляне на законно избрания президент. Икономиката се е сринала до непознати в миналото равнища. Очаква се Русия да се оттегли от всички свои ангажименти по света.
— Кажи им за армията — предлага президентът.
— С удоволствие, сър. Руските въоръжени сили са на ръба на военен преврат. Населението не може да търпи повече ширещата се корупция и непобедимата организирана престъпност. Национализмът и враждебността спрямо САЩ и Европа са стигнали връхната си точка. С две думи, Русия представлява барутен погреб, който може да се взриви и от най-незначителен инцидент. — Той млъква, за да вникнат присъстващите в смисъла на думите му и поглежда към Сендекър. Адмиралът познава сладкодумието на държавния секретар и няма желание да се превърне в жертва на някоя от пространните му лекции. Той прекъсва оратора:
— Предполагам, че говорите за инцидента в Черно море, в който бе замесена и НАМПД? — пита той с приятна усмивка.
Секретарят е смутен, но не и обезсърчен.
— При цялото си уважение към вас лично, адмирале, не бих се осмелил да нарека „инцидент“ нахлуването в чуждо въздушно и сухоземно пространство, което представлява грубо посегателство срещу суверенитета на приятелска страна.
— Аз пък не бих го описал като „нахлуване“, господин държавен секретар. Както ви е добре известно, аз прецених случая за достатъчно значим, за да изпратя незабавен и подробен доклад за него във вашето ведомство, та да не ви свари неподготвени, при евентуално оплакване от руска страна. Но, нека разгледаме фактите. — Сендекър изглежда спокоен като будистки монах, по време на медитация. — Лодката на американски телевизионен екип е обстреляна и техният турски водач е убит. Нямат друг избор, освен да стигнат брега с плуване. Малко преди да ги нападнат чакащите там бандити, на помощ им се притичва инженер от НАМПД, който ги издирва от въздуха. По-късно той и журналистите са взети на борда на наш кораб.
— Нищо от изброеното не съответства на установените международни практики — възразява държавният секретар.
— Аз не съм невежа относно събитията в Русия, но да не раздуваме прекалено нещата. Целият инцидент е протекъл в рамките на няколко часа. Телевизионният екип е проявил небрежност, като е навлязъл в национални води, но не е причинил никому вреди с тези си действия.
27
Даниел Уебстър (1782–1852) — американски оратор и държавник, държавен секретар на САЩ, през периодите 1841–1843 и 1850–1852.