Остин го следва към десния борд, където кърмовата рубка ги скрива от евентуален поглед откъм брега. Върху тясната палуба акуратно са подредени два дихателни апарата с по две бутилки, колани с тежести, качулки, ръкавици, ботуши и плавници, както и два професионални костюма „Викинг“, изработени по натовски стандарти. Слънчевите лъчи се отразяват от плексигласовата повърхност на две водолазни торпеда, използвани за бързо придвижване под вода. Оформените като ракети превозни средства достигат скорост от осем километра в час, а акумулаторите им позволяват да се движат без прекъсване в течение на час.
Двамата се намъкват във водолазните костюми, помагат си един на друг при нагласяване на снаряжението и проверка на действието му. После приближават парапета с характерната за леководолази на суша тромава походка.
— Нещо да питаш, преди да потеглим? — обажда се Остин.
Завала хвърля черната пура през рамо.
— Планирай потапянето и потопи плана. Гмурни се. Огледай се. Излез. Бъди нащрек. При нужда импровизирай.
Присмехулната сбита характеристика на Завала може да се приложи с успех към всички ръководени от Остин мисии. Остин е убеден привърженик на простотата в предварителната планировка, защото колкото по-усложнена е тя, толкова повече са възможностите за провал. От собствен опит знае, че не е възможно да се предвидят всички ситуации при оскъдни изходни данни. Мускулестото му тяло е покрито с рани — вечен спомен от случаи, в които за пореден път е ставало ясно, че и най-добре подготвената операция може да вземе най-неочакван обрат. За всеки случай, те носят оръжие и достатъчно муниции. Имат и средства за връзка, макар в дадения случай, ползата от тях да не е кой знае каква. Те нарушават територията на чужда държава. Изпаднат ли в беда, двамата могат да разчитат само на себе си.
— Забрави нещо — казва Остин.
Завала го поглежда.
— Пази си задника ли?
— ПСЗ не бива да се заправя никога. Но имах предвид друго. Да не забравяме, че не играем в „Мисия невъзможна“. Не сме отряд самоубийци. Ние сме просто двама любопитковци, които не смятат за унизително да се завърнат заедно със собствената си кожа, по възможност върху самите тях.
— Това ми се струва подходяща мисъл — отбелязва Завала. — Аз съм силно привързан към кожата си.
Остин смига на приятеля си и вдига палец към капитана. Прихваща с ръка маската и нагръдната торба, за да не ги загуби и скача с краката надолу. Потъва два-три метра, преди автоматичният регулатор да го върне обратно на повърхността. Отново проверят апаратурата и Остин дава знак на Кемал да спусне торпедата.
Капитанът спуска внимателно двата жълти апарата на вода. Откъм брега, екипажът му се суети около траловете. Гледан от сушата, „Торгут“ не се различава от която и да е друга рибарска лодка. Остин напомня на Кемал да не изключва радиостанцията и да изчезне при най-слаб намек за опасност. Не иска нови погребения в семейството му.
Кемал го дарява с усмивка, от която ясно личи намерението му да не се вслуша в добрия съвет, а после им пожелава късмет на турски и английски. Остин захапва мундщука на дихателния си апарат, сгъва тяло на две и с мощен тласък на плавниците потъва под повърхността. Завала го следва след миг. На шест метра дълбочина, те спират и проверяват действието на връзката си.
— Готов ли си за нашествие в Русия? — пита Остин.
— Нямам търпение! — отвръща Завала, а гласът му звучи като на Доналд Дък в слушалките на Остин. — Русия може да се похвали с едни от най-красивите жени в света — зелени очи, високи скули, пищни бедра…
— Обуздай либидото си, Хосе. Не сме тръгнали към „Клуб Медитеране“34. Като се приберем у дома, можеш да си поръчаш руска булка по Интернет.
— Заливаш със студена вода най-знойните ми плътски мечтания.
— Като става дума за студена вода, сетих се че имаме над километър от нея за прекосяване, та по-добре да поемаме.
Остин проверява компаса на китката си и сочи с палец към брега. Включват двигателите на торпедата си, те зажужават тихичко и плавно повличат подпре си двамата мъже през бледо зелената вода на морето. Напредването им се съпътства от паническо бягство на многобройни пасажи, което обяснява настойчивостта на Кемал и колегите му да рибуват в тези води.
Близо до линията на прибоя, водата помътнява от хилядите парченца морска растителност, откъсвана при разбиването на вълните в брега. Остин и Завала полагат спрелите торпеда върху морското дъно.
34
Клуб „Медитеране“ — голяма туристическа компания, която разполага с хотели (клубове) по цялото земно кълбо, в които членовете на „клуба“ получават общо взето унифицирани услуги.