Остин насочва ругера в широкия гръб на ездача. Понечва да натисне спусъка, когато периферното му зрение долавя някакво раздвижване. За най-голямо негово удивление, падналата фигура се размърдва и изправя. Казакът си е играл с плячката — ударил е с плоското на сабята, за да продължи удоволствието от играта.
Конниците се развикват. Червенобрадият се преструва, че не разбира за какво става дума, след това се обръща и демонстрира престорена изненада. Разтваря ръце, за да изрази учудването си от това възкресение, след това тръгва напред. Беглецът е почти стигнал края на игрището. Остин си дава сметка, че казакът няма да го пусне в сградата, където би го стигнал значително по-трудно. Следващият удар ще бъде последен.
Завала губи търпение.
— Айде де, какво чакаш? — Вдига оръжието си и го насочва в гърдите на казака.
Остин слага ръка върху ствола на оръжието и казва:
— Недей! — После се изправя в цял ръст.
Когато бягащият го забелязва, обляното му в пот лице се изкривява от изненада. Видял пътя си за бягство отрязан, той рязко спира. В същото време и червенобрадият съзира Остин. Той задържа коня, надвесва се над главата му и вперва поглед в широкоплещия мъж, с необикновен цвят на косата. Кърт вижда омраза в погледа му. Конят пръхти и нервно рие с копито. Загубил интерес към беглеца, казакът изправя коня на задни крака и изпълнява пирует. След това симулира атака, колкото да обърне назад, видял, че Остин не отстъпва.
Кърт седи с ръце зад гърба, като дете, което крие откраднат сладкиш. Изважда лявата и прави приканващ жест. Озадачената физиономия на ездача се разтяга в доволна усмивка. Тази нова игра му харесва. Приближава предпазливо.
Остин отново махва с ръка. Окуражен, ездачът приближава още. Остин се усмихва като котарак от детска книжка, съзрял мишле. Ездачът надава рев и се устремява напред.
Все още усмихнат, Остин изчаква разстоянието да се скъси достатъчно, за да направи всеки пропуск изключен, а после показва ругера. Стиснал с две ръце тежкия револвер, той го насочва в пресечната точка на патрондашите.
— Това ти е заради Мехмед! — пояснява той и натиска спусъка.
Револверът излайва кратко. Масивният куршум попада в гръдната кост и пръсва ребрата, като парченца от тях се забиват в сърцето. Казакът умира, още преди пръстите му да изпуснат юздите. Конят продължава към Остин, оцъклил подивели от страх очи. Кърт се проклина, че не се е хванал на работа миг по-рано.
Подплашен от застаналия на пътя му човек и като не усеща никаква команда от юздата, животното се отклонява встрани. Твърдата като скала задница блъска Остин като стенобойна машина и го събаря. Той отхвръква няколко крачки назад, за да се приземи върху лявата си страна. Спрял да се търкаля, той прави опит да се изправи, но едва успява да застане на едно коляно. Целият е в прах, а едната му страна е мокра от конската пот. Завала бърза при него и му помага да стане. Когато замъгленото зрение на Кърт се избистря, той поглежда към полето, в очакване да види казашката лава.
Но времето сякаш е спряло.
Смаяни от внезапната кончина на водача си, казаците седят на седлата, неподвижни като статуи. Мъжете насред игрището също не помръдват. Остин изплюва малко пръст. С бавна и решителна стъпка той отива до мястото, където е изпуснал револвера и го вдига от земята. Провиква се към беглеца да влезе в склада. Заповедта раздвижва мъжа и той хуква нататък.
Видели спасяващия се свой другар, останалите хукват подире му в безредна тълпа. Остин и Завала подвикват окуражително и сочат сградата. При вида на мъртвия си водач и бягащата плячка, казаците надават вой и тръгват с вдигнати саби към Остин и Завала. Двамата се любуват неподвижни на дивата красота, която представлява казашката лава.
— У-ха! — възкликва Завала. — Също като в стар уестърн.
— Дано не се превърне в римейк на „Последния рубеж на Къстър38“ — отвръща Остин с тънка усмивка.
Той вдига ругера и стреля. Челният ездач се разделя със седлото. Пушкалото на Завала се разтриса и на земята има второ тяло. Останалите не отслабват устрема на атаката, с ясното съзнание за своето числено превъзходство. Нов залп и още двама на земята.