Остин приближава и Джо му подава бинокъла.
— Членовете на конния клуб се разправят за нещо — съобщава той.
Остин поглежда през бинокъла групата казаци, все още скупчени насред игрището. Част от ездачите са спешени и размахват ядно ръце.
Остин оставя прибора и казва:
— Може би си разменят готварски рецепти, но според мен, по-скоро искат да включат имената ни в пазарния списък на готвача си.
Завала има вид на човек, измъчван от зъбобол.
— Много изящно се изразяваш. Как ли да избегнем тази чест, без да ги обидим прекалено дълбоко?
Хванал брадичка в размисъл, Остин отговаря:
— Имаме две възможности. Можем да хукнем към морето и да се отдалечим с плуване, като разчитаме на вероятността, нашите разгневени домакини да не прекъсват разправията си. А можем и да потънем вдън земя.
— Сигурен съм, че и сам виждаш проблема, пред който сме изправени — казва Завала. — Ако излезем на открито, ще ни отстрелят като на стрелбище. Ако се върнем под земята, имаме апарати само за двама.
Остин кимва.
— Предлагам смесена тактика. Ти и останалите бягате към брега. Аз оставам и ако ездачите нападнат, ще ги увлека надолу в базата, където не могат да се възползват от преимуществото, осигурено от конете. Ще се измъкна по пътя, по който пристигнахме. Също като рибка през дупка в мрежата.
— Шансовете за успех са много по-високи, ако сме двама и се пазим взаимно.
— Някой трябва да охранява групата. Те са доста изтощени.
Мичманът ги приближава.
— Простете, че ви подслушвам. Аз имам курс при „тюлените“39. Позагубил съм тренинг, но все още мога да изведа хората от тук.
Остин преценява степента на решимост, изразена от квадратната челюст и решава да не губи време в спорове.
— Добре тогава, така да бъде. Бягайте към брега и плувайте навътре. Ще ви вземе една рибарска гемия. Ние ще ви прикриваме, докато можем. Тръгвайте!
Дори и да се е запитал, как Остин успя да уреди евакуацията по море, младежът не казва нищо. Той поздравява с отсечен жест и бърза при другарите си. Измъкват се през един прозорец откъм, гърба на постройката. Докато Завала ги придружава до брега, Остин остава на пост. Казаците още не са се разбрали. Кърт включва радиостанцията и вика Кемал.
— Всичко наред ли е? — пита капитанът. — Чухме изстрели.
— Нищо ни няма. Чуйте ме внимателно, капитане. След малко ще забележите едни хора да плуват откъм брега. Приближете колкото е възможно и ги вземете на борда.
— Ами вие и Джо?
— Ние ще излезем по обратния път. Пуснете котва по-настрана и ни изчакайте! — Остин прекъсва връзката. Нещо привлича вниманието му.
Когато Завала се връща, Кърт е отвън.
— Изпратих ги до дюната. Вече трябва да са във водата.
— Предупредих Кемал. — Посочва нагоре, където нещо блещука под слънцето. — Какво е това, според теб? — Предметът пораства от глава на топлийка до насекомо. Чува се ритмичен шум.
— Защо не ми каза, че казаците имат и военновъздушни части?
Остин наблюдава приближаващия хеликоптер през бинокъла. През отворената му врата виси Ломбардо с камера в ръце.
— Ах това мръсно свинско копеле!
Завала поема бинокъла, а машината се завърта и показва другата си страна. Той разглежда застанала там фигура и хвърля странен поглед към Остин.
— Трябва ти очен лекар, драги — казва той и му връща бинокъла.
Погледнал отново, Остин псува още по-ядовито. Мургавото лице на Каела се вижда съвършено отчетливо. Хеликоптерът увисва над игрището. Водени от придобития опит, журналистите явно са инструктирали пилота да държи машината по-височко. Но те не знаят, че конниците са заменили допотопните си пушкала със съвременно автоматично оръжие. Казаците забелязват хеликоптера и без да губят и секунда, започват да го обстрелват. След миг двигателят започва да изхвърля черни облаци пушек. Хеликоптерът се разтриса, като попаднала в неочакван порив на вятъра птичка и пада от небето.
Перките са забавили въртенето до степен да се виждат по отделно, но бавното им въртене осигурява на падането парашутен ефект. Машината се спуска като лист. Съприкосновението със земята е достатъчно грубо, за да сплеска колесара, но корпусът остава невредим. Миг след удара, Каела, Ломбардо, Дънди и още един мъж се пръсват навън като пилци.
Казаците ги забелязват и яростта им избухва като вулкан. Те скачат на седлата и се втурват към беззащитната четворка в галоп. Кръвта на Остин изстива. Казаците са на секунди разстояние от жертвите си. Няма време да ги спасяват, но въпреки това той хуква нататък, с пистолет в ръка. Когато конниците започват да падат от седлата, като посичани с невидима коса класове, той е все още на тридесет метра от тях.
39
Тюлени — специално обучени, за изпълнението на особени задачи, части в американските военноморски сили.