Пол и Гемей решават, че мъките им са свършили, когато най-после машината каца, но се оказва, че шофьорът на таксито им страда от самоубийствен комплекс. Когато Пол го моли да намали, той натиска газта докрай.
— Нещо не се разбирате — отбелязва Гемей, надвикала свистенето на гумите.
— Сигурно е от произношението ми — отвръща Пол.
— Не се притеснявай! — казва Гемей. — След всичко станало досега, на това пътуване, нищо, дори смъртта, не е в състояние да застане между мен и един горещ душ, едно сухо мартини и един здрав сън.
Шофьорът изпуска за един сантиметър хотелския портиер, който отскача като матадор от бичи рога и заковава колата пред входа на хотел „Мармара“, на площад „Таксим“ в Истанбул. Двамата напускат колата, като изхвърлени от катапулт на изтребител, плащат на усмихнатия водач и се отправят през огромното фоайе към рецепцията.
Администраторът е елегантен мъж, чиято занизана коса и подкастрени с бръснач мустачки го карат да прилича на Еркюл Поаро42. Забелязал приближаването на семейството, той цял засиява в усмивка и ги приветства радушно:
— Добре дошли отново, семейство Траут! Надявам се да сте пътували добре и да сте провели плодотворно проучване на древния Ефес! — Преди да заминат за Новоросийск, двамата разтръбиха навсякъде, че отиват да разгледат бреговете на Мала Азия.
— Благодаря! Да, храмът на Артемида е нещо забележително! — отговаря Гемей.
Мъжът се усмихва и подава на Пол ключа и един плик.
— Това пристигна днес.
Пол отваря плика, разгъва бележката и я подава на Гемей. Прочита краткото изречение: „Обадете се веднага! О.“.
Следва телефонен номер.
— Дългът ни зове — отбелязва Пол.
Гемей обръща очи.
— Понякога този дълг зове в най-неподходящо време! — Тя грабва ключа и тръгва към асансьора.
Стигнали стаята, Пол предлага тя да се изкъпе първа, докато той се свърже с Кърт. Тя приема предложението, без миг колебание и поема към банята, като оставя следа от разхвърляни дрехи подире си. Решил да се възмезди, заради жертвата, Пол поръчва да му донесат в стаята шейкър сухо мартини. То пристига почти едновременно със спирането на душа. Пол пълни чаша и почуква на вратата на банята. Тя се отваря и заедно с облак пара, през цепнатината се подава търсеща ръка. Сипва и на себе си, като изпъва дълги нозе на една табуретка, отпива и отсъжда, че като за Истанбул, коктейлът си го бива. Възстановил така силите си, той набира оставения от Остин номер.
— В Истанбул сме — съобщава той. — Получихме бележката ти.
— Добре. Как мина пътуването?
— Пълно с информация и изненади. — Траут разказва накратко.
— Както описваш яхтата на Разов, трябва да е бързоходен кораб. Сигурно разполага с турбини, които го тласкат два пъти по-бързо от кораб с подобни размери. Хитро! Разов може да премества централата си по цялото земно кълбо за броени дни. Радвам се, че няма жертви, но не е добре, дето професорът е загубил бунгалото си. Още щом затворя, ще изпратя в НАМПД заявка за покана на професора и сина му в САЩ.
— Те ще бъдат възхитени. Как мина твоята екскурзия?
— Също като вас с Гемей и ние получихме радушно посрещане. Ще ти разкажа, когато се видим.
— С нетърпение очаквам да науча подробностите.
— Ще имаш такава възможност много по-скоро, отколкото си мислиш. Намирам се на борда на „Арго“ и с удоволствие ще се възползвам от евтините услуги на морски биолог и морски геолог.
— За нещастие, на мен ми е добре известно, къде могат да се намерят двама такива несретници.
— Знаех си, че мога да разчитам на вас. Уредил съм транспорта. След колко време сте готови?
— Току-що пристигаме, така че няма нужда дори да стягаме куфари. — Пол гледа с усмивка към банята, откъдето се показва Гемей, с песен на уста — изпълнява много фалшива версия на „Ще го махна този мъж от своята глава“. — Имаме ли време да си допием коктейла?
— Пийте по два! Ще пътувате с VIP43 от Щатите, а той пристига след няколко часа.
— Превъзходно! Значи ни чака компанията на някой нафукан сенатор.
Остин се смее.
— Невероятен си, Пол! Трябва да имаш психически отклонения. Как разбра?