Корабът лежи под ъгъл спрямо склона, като кила му е затънал в тиня. Апаратът се плъзва покрай корпуса, на равнището на главната палуба и преминава край редица прозорци и люкове, някои от които са отворени. Всичко е покрито с ракообразни, които допълват призрачната картина. На места прозират петна ръждив метал. Дървената надстройка се е разпаднала. Спускателните приспособления на спасителните лодки са празни, а въжетата висят обвити с водорасли. От димохода е останала само купчина боклук.
Корабът представлява метален труп, по чиито артерии, гъмжали някога от хора, сега се стрелкат рибни пасажи. За Остин, който наблюдава екрана с израз на възхищение, тези жалки останки представляват живо същество. Макар да няма живи ръце, които да затворят откъртените, при бързото излизане на въздуха, палубни люкове, Остин почти чува тихия тътен на машините, тласкащи кораба по морската повърхност. В съзнанието си вижда леко разкрачения на дървена решетка кормчия, който е отпуснал длани върху огромно кормилно колело, докато останалите членове на екипажа се суетят, всеки с работата си или се мъчат да преборят неизбежната в корабния живот скука.
Остин моли Гън да насочи робота към кърмата. Както бе казал и мичманът, тя е цяла обрасла и никакъв надпис не личи. Гън кара апарата да разчисти тук-там по някой участък, с надежда да се появи нещо, но без резултат.
Остин казва на Гемей:
— Какво би казал щатният ни археолог за видяното?
Гемей пощипва замислено брадичка, загледана в призрачния образ на екрана.
— Моята специалност са древногръцки и римски дървени плавателни съдове и ако поискаш от мен да ти кажа нещо повече за триремите54, щях да ти бъда от полза. — Сега камерата се движи край средата на кораба, където ръждивият метал се е изкорубил и не е покрит с водорасли или ракообразни. — Това са занитвани метални плоскости, а след 1940 година, корабостроителите преминават към заваряване. Ако се съди по палубните съоръжения, корабът е товарен. Според дизайна си, това е стар съд, строен в края на деветнадесети век или около началото на следващия.
Остин моли Гън да насочи робота към повредения борд. Корпусът лежи върху наклона и от този ъгъл, изглежда като че ще се срине надолу всеки миг. Гън насочва апарата така, че след малко пробойната запълва почти целия екран. Проникналите във вътрешността лъчи показват изкривени тръбопроводи и стоманени конструкции.
— Какво ще кажеш за пораженията, Руди? — пита Кърт.
— От начина, по който е нагънато всичко, ще река, че машинното отделение е било ударено с взривно устройство. За торпедо попадението е твърде високо. По-скоро е направено с оръдеен снаряд.
— Че кой би потопил безобиден престарял търговец? — пита Завала.
— Вероятно някой, който не го е имал за толкова безобиден — отвръща Кърт. — Нека надникнем в онази част, за която говори мичманът!
Гън натиска бутоните и роботът се издига над палубата. От израза на лицето му личи, че Руди се забавлява неимоверно. Придвижва внимателно апарата, като гледа да не закачи кабела му за мачтата или рейте. Роботът минава край мостика, след това спира и увисва пред голям правоъгълен отвор. За разлика от разкъсаните ръбове на пробойната, тези тук са сравнително гладки. Гън приближава камерата на около метър от отвора. Светлините измъкват от мрака образите на железен стол, част от койка и метална маса — всичко струпано на купчина.
— Можем ли да влезем? — пита Остин.
— Имаме странично течение, което може да представлява известен риск, но ще видя какво може да се направи. — Руди маневрира в различни посоки, след това центрира робота точно срещу отвора и го нанизва вътре, с лекотата на шивачка, която вдява иглата си. Роботът е способен да се върти около собствената си ос и именно тази маневра изпълнява сега Руди Гън. Обективът на камерата обхожда сивкави купища отпадъци. Руди бучва на едно място манипулатора и оттам се надига облак ръжда. След това роботът се заплита в нещо и не може да помръдне. Руди изчаква да се слегне облакът и с няколко движения измъква робота от хватката на паднал върху него, гол проводник.
— Какво ще кажеш? — обръща се той към Остин.
— Мисля, че всичко ценно е отмъкнато. Ще трябва да възстановим историята от самия кораб, а не въз основа на онова, което е превозвал. — Посочва някаква лавица. — Това например, какво е?