Остин разглежда надписа, блеснал в светлината на халогенните прожектори и поклаща глава.
— Руският ми може и да е позабравен, но името на кораба е „Одеска звезда“.
— Нищо ли не ти говори? — пита Атууд. — Чувал ли си за него?
— Не — отвръща Кърт, — но се обзалагам, че познавам човек, който е чувал.
22
Вашингтон
Джулиън Пърлмътър е прекарал по-голямата част от деня в проучване на броненосец, от времето на Гражданската война55. Задачата му е поставена от института „Смитсониън“56 и нейното изпълнение предизвиква чудовищен глад. Всъщност, всичко на този свят предизвиква у Пърлмътър чудовищен глад. Всяко нормално човешко същество, в същото положение, би сложило набързо парче салам или сирене между две филийки хляб, но не и Пърлмътър. Той отстъпва пред силната си привързаност към немската кухня, като сяда пред пълна чиния свински крачета с кисело зеле, а край нея поставя бутилка „Ризлинг“, доставена от собствената му избена колекция, съдържаща четири хиляди бройки. Сребърните прибори и порцелановите съдове са взети от борда на френския кораб „Нормандия“. Дебелакът е на върха на щастието. То остава ненакърнено, дори когато телефонът зазвънява като корабен звънец.
Той попива устни с ленена салфетка, с везан монограм и посяга с пухкаво ръчище към телефона.
— Джулиън Пърлмътър слуша — съобщава той с приятен глас. — Моля, изложете въпроса си в сбита форма!
— Съжалявам, сигурно съм набрал грешен номер! — казва гласът в слушалката. — Господинът, когото търся, не би говорил така възпитано, при никакви обстоятелства.
— А-ха! — Гласът на Пърлмътър достига децибелите на излитащ свръхзвуков самолет. — Има защо да съжаляваш, Кърт. Какво стана с моя имам?
— Не мога да твърдя, че познавам човек с такова име. Пита ли в службата за издирване на изчезнали в Истанбул?
— Не се шегувай със сериозни неща, нахален хлапак такъв! — гърми Пърлмътър, а небесносините му очи блещукат върху червендалесто лице. — Много добре знаеш, че ми обеща най-тържествено да ме снабдиш с автентична рецепта за приготвяне на имамбаялдъ. Което ще рече „имамът припаднал“, след като опитал вълшебния вкус на това ориенталско ястие. Помниш, нали?
Остин печели благоволението на Джулиън, като мъкне от цял свят екзотични готварски рецепти.
— Разбира се, че помня. Полагам неимоверни усилия да убедя един истанбулски готвач да се раздели с рецептата си и щом успея, ще ти я изпратя, та да не се минеш случайно.
Пърлмътър избухва в смях, като разтриса здраво близо сто и осемдесетте килограма плът, натрупана върху якия му скелет.
— Няма особено голяма вероятност това да се случи. Още ли си в Турция?
— Тъдява. На един наш кораб съм в Черно море.
— Ваканционно плаване?
— Свърши се с ваканцията. Отново съм на работа и искам да те помоля за една услуга. Можеш ли да изровиш нещо за един стар, товарен кораб, на име „Одеска звезда“? Потънал е в Черно море, но не знам кога. Само толкова мога да ти кажа.
— При такова изобилие от изходни данни, няма как за не открия кораба завчас! — отвръща саркастично Пърлмътър. — Я ми кажи всичко, което знаеш! — Джулиън си записва оскъдната информация, която е в състояние да му даде Остин. — Ще направя, какаото мога, макар да съм изтощен от глад, което положение би могло лесно да се поправи, ако получа една определена турска рецепта.
Остин го уверява още един път, че може да я счита в кърпа вързана и затваря. Гризе го съвестта. В напрегнатия ход на събитията, той е забравил молбата на Джулиън. Обръща се към капитан Атууд:
— Някой в камбуза има ли представа от ориенталска кухня?
Докато Остин се мъчи да изрови рецепта за имамбаялдъ, на няколко хиляди километра от него, в преустроения за жилище някогашен хан, Пърлмътър грее в доволна усмивка. Независимо от престорения си гняв, той обожава трудните задачи. „Смитсониън“ ще трябва да почака, независимо че концепцията на загадъчния двукорпусен броненосец е твърде интригуваща. Той оглежда огромното помещение, което представлява комбинация от спалня, дневна и кабинет. Всеки квадратен сантиметър от него е затрупан с книги. Независимо че видът на това помещение би вкарал в лудницата всеки почтен библиотекар, то съдържа най-добрата колекция от книги, посветени на историята на корабостроенето и морското дело изобщо.
56
„Смитсониън“ — Смитсъновия институт, основан през 1848 година, с помощта на голямо дарение, направено от британския учен, химик и минералог, Джеймс Смитсън (1765 —1829).