— Значи той все още е собственик на онази игрална зала?
— Не, той първо откупи дела на партньора си, после продаде всичко и купи „Златната дама“, която е един от най-елегантните салони в града. О, Брет ще се разстрои, ако ме чуе. Най-елегантният — коригира се тя.
— Прилича на комарджия — промърмори Сторм. — Сигурно и ден не е работил честно през живота си.
— Това не е вярно — каза остро Марси.
Сторм извърна очи, но не отстъпи от думите си.
Салонът на мадам Ламот беше в другата част на града, близо до района на банките между улица Маркет и Ембаркадеро. Марси спря конете и елегантно слезе; Сторм вдигна полите си до коленете и скочи на земята. Марси я зяпна шокирана. Един мъж се разсмя зад тях. Двете се обърнаха и видяха Брет върху величествен сив жребец, очевидно породист.
— Дами — промълви той, все още подсмихвайки се.
Сторм пламна, осъзнавайки, че е направила грешка, но въобще и не беше помислила какво прави. Цял живот беше скачала от конете и каретите.
— Добър ден, Брет — топло каза Марси. — Накъде си?
— Към банката. — Той се ухили. — Накъде другаде? — Очите му се плъзнаха към Сторм. Костюмът й бе ужасен, но нищо не можеше да прикрие поразителната й външност. При вида на поруменелите й бузи усмивката му се разшири. След това забеляза как косата й прелива в различни оттенъци на светло и тъмно злато под слънчевите лъчи. Все още беше с онази дебела плитка, която се спускаше по гърба й.
— По магазините, а? — попита той.
— Точно така — отвърна Марси.
— Нуждаете ли се от помощ? — Погледът му не се отместваше от Сторм. Тя също не можеше да отклони очи от този топъл, приласкаващ поглед. Марси се намеси.
— Хайде, Брет, не бъди такъв навлек.
Брет докосна ръба на черния си цилиндър с два пръста и отново погледна към Сторм. След това се обърна и отмина, яздейки така, сякаш се беше родил на седлото.
— Сторм… — каза Марси, без да е сигурна как да започне.
— Не помислих — бързо отвърна Сторм, разбирайки какво иска да каже другата жена.
— Другия път гледай мен. Една дама трябва да се движи грациозно, бавно и освободено.
Сторм бе ужасно притеснена от факта, че онзи комарджия я беше видял да скача от каретата.
— Марси, да ти кажа правичката, хич не ми се ще да бъда дама, не искам и тези дрехи. Искам просто да се върна у дома, в Тексас.
Марси я загледа за момент, след което сложи нежно ръка на рамото й. Двете тръгнаха към магазина.
— Е, или ще се цупиш в продължение на шест месеца, или ще се възползваш от тази великолепна възможност!
Сторм я слушаше с половин ухо. Магазинът за дрехи на мадам Ламот бе най-големият, който някога беше виждала. Имаше изложени готови модели за продажба. Няколко жени разглеждаха разнообразния асортимент. И аксесоари — шапки, ръкавици, шалове, пантофки, бонета, игли за шапка, дантелени ленти, панделки… Сторм никога не беше съзирала нещо подобно. Ниска, набита жена, облечена в небесносин муселин, притича към тях.
— Мадам Фърлейн! Толкова се радвам да ви видя!
— Мадам Ламот, искам да се запознаете с братовчедката на Пол Лангдън, Сторм Браг. Тя ще има нужда от пълен гардероб възможно най-скоро. Но първо ще купим няколко готови рокли. Надявам се, че ако се нуждаят от поправки, те ще могат да се свършат днес?
— Certairiement!3 — Дребната дама сияеше, оглеждайки фигурата на Сторм с бързо, набито око. — Мадмоазел е толкова висока. Всичко готово ще й бъде твърде късо.
Марси не беше помислила за това. Замислено разгледа девойката, която се изчерви притеснено заради омразното описание, „висока“.
— Не се притеснявай — каза успокояващо Марси. — Все ще се намери нещо подходящо.
— Да, да, може би един или два костюма. Елате. Ще ви взема мярка.
Сторм се видя съблечена по риза и кюлоти да позволява да измерват тялото й надлъж и нашир. Марси се щураше наоколо, изливайки безконечни описания за това, което иска за Сторм.
— С твоят свеж тен, мила — говореше тя, — ти трябва да носиш ярки цветове. Никакви пастели!
Сторм слушаше, но не разбираше за какво говореха. Уморяваше се все повече и повече, затова седна да почака, докато мадам Ламот и Марси разглеждаха стотици видове коприна, тафта, муселин и кадифе, избираха модели, кройки и стилове. Марси винаги питаше за мнението на Сторм. Тя винаги казваше да, защото се чувстваше безпомощна и объркана.