Няколко часа по-късно на вратата се почука и, мислейки, че това е Линда, едно от момичетата, което обикновено му носеше закуска, той й викна да влезе. Само че в стаята пристъпи Марси Фърлейн и затвори вратата зад себе си. Той веднага скочи.
— Марси? — възкликна изненадано и изведнъж се разтревожи. — Всичко наред ли е?
— О, да — отвърна тя и му отправи ослепителна усмивка. — Брет, извини ме, че те притеснявам, но трябва да поговорим.
Брет бързо я отведе до канапето, където тя грациозно се настани.
— Не мога да повярвам, че си дошла тук — започна той. Тя се поусмихна.
— Защо пък? Винаги съм си търсила извинение да разгледам отвътре едно такова място.
Брет изсумтя.
— Долният етаж е просто бар, знаеш го.
— Но се надявах да видя подтичващи наоколо голи жени!
Той се успокои, когато видя, че тя се заяжда с него.
— Те подтичват само на втория етаж.
Тя се усмихна и постави изящната си длан върху неговата.
— Брет, моля те, Сторм не иска да говори с мен — какво се е случило?
— Et tu, Brute?6
— Какво?
Той поклати глава.
— Цял ден съвестни граждани ме обсаждат, поставили си висшата цел да „проникнат по-дълбоко в историята“.
— Извинявай тогава. Но се тревожа за Сторм.
— Знам. Предполагам, че вече си чула за какво става дума. Яздехме на плажа, конят ми стъпи върху камък, тя продължи напред. Трима мъже я заобиколиха, аз застрелях двама, един избяга.
Марси въздъхна.
— Милата Сторм! Слава богу, че си бил там.
Брет се намуси.
— Те не успяха да я наранят, нали?
— Не.
Тя въздъхна. След това го погледна с подозрение.
— Трудно ми е да повярвам, че вие двамата сте излезли заедно на езда.
— Какво?
— Сторм ми каза, че… ами, няма да повтарям точните й думи, но ми даде да разбера, че няма да бъде на приятелска нога с теб, без значение добрите отношения между нас.
В стомаха му започна да се надига гняв.
— А, така ли каза?
— Така че ми е трудно да повярвам, че сте излезли да яздите.
— Излязохме.
Нямаше да й каже истината, дори и на нея. Беше обаче бесен на онова неблагодарно диване, което се беше изразило така за него.
— То и аз трудно свиквам с нея — промърмори той.
— О, по дяволите — възкликна тя и го стресна. — Е, слава богу, че е добре. Мерси, Брет.
— Няма защо.
Марси го погледна в очите.
— Добре ли си?
— Разбира се.
Тя въздъхна.
— Сторм е отказала ангажиментите си за следващата седмица и Пол и аз мислим, че твърде избързахме с интегрирането й в обществото. Ще се опитаме да потушим този скандал преди бала на семейство Синклеър.
— Добра идея — съгласи се Брет.
Тя стана и Брет скочи заедно с нея.
— Съжалявам, че те обезпокоих, Брет. — Тя му хвърли нов лукав поглед. — Наистина ли яздихте заедно?
— Естествено — спокойно каза той, без покерджийското му лице да трепне. Тя се усмихна внезапно и взе ръцете му.
— Благодаря ти, Брет. — И го целуна по бузата.
След като Марси си тръгна, той постоя още малко, загледан във вратата. Какво ли точно бе казала за него Сторм?
7
Искаше да си върви.
Толкова беше нервна — в крайна сметка, това беше първото й появяване в обществото след последното й фиаско. Но скуката я беше извадила от доброволното й усамотение. И желанието да види Брет.
Последната седмица се беше изнизала неусетно. Всеки ден беше яздила с часове в компанията на Барт и беше чела Шекспир, Мелвил и Дикенс, докато не й бяха дошли до гуша. Не беше свикнала да лентяйства, без да върши нищо. Когато Пол беше тръгнал към Сакраменто, където трябваше да огледа някакви имения, тя с готовност го беше придружила. Пътуването с лодка по реката много й хареса.
Но продължаваше да мисли за Брет.
Искаше й се да го попита защо излъга заради нея, но не го беше виждала цяла седмица. Беше се надявала, въпреки че не си го признаваше, че той ще я посети някой път. Но не. Вместо това на гости й бе дошъл Рандолф, после Джеймс и Лий, и Робърт. Всички те деликатно бяха избягвали да засягат въпроса за случилото се — с изключение на Рандолф, който направо бе попитал за всички подробности. Тъй като не искаше да говори за това, Сторм беше изпуснала нервите си и, бидейки джентълмен, той бе променил темата.
Лиан също я бе навестила с майка си. Бяха се опитали да изкопчат цялата история от Сторм, намеквайки, че тя явно е била обезчестена, а може би и нещо повече. Сторм вероятно щеше да скочи върху двете кучки, ако Марси не се беше оказала там навреме. Тя беше вмъкнала няколко добре подбрани думи, поставяйки по най-учтивия възможен начин Лиан на мястото й, след което майката и дъщерята набързо се бяха сбогували.