Бран сякаш се бе материализирал от сънищата й. Тя познаваше лицето му, тялото му, гласа му, миризмата му. Беше спала с него.
Но той не я познаваше.
Не знаеше, че сърцето й се е качило в гърлото, нито чс е сплела ръце под масата, за да не треперят.
Тя се нуждаеше от малко време, за да се съвземе - помисли си да събере скиците и да се махне, но той обърна разкошните си тъмни очи към нея.
Може ли? - попита и без да изчака отговора й, взе една от скиците на Райли.
Много добре те е уловила.
Така изглежда.
Отдавна ли се познавате?
Няма и половин час.
Единствената му реакция беше леко повдигнатата вежда - онази с белега като светкавица.
Чудесно.
Той започна да разглежда скиците една по една, като едновременно ги подреждаше.
А останалите трима души?
Тя не ги познава. Но ти не изглеждаш много учуден.
Светът е пълен със загадки, нали?
Какво правиш в Корфу? - поиска да знае Райли.
Той се облегна назад с виното, усмихна се.
На почивка съм.
Хайде, Бран. - Райли направи жест със своята чаша. - След всичко, което сме преживели заедно.
I ючувствах, че трябва да съм на това място - каза той простичко и взе рисунката с луната и трите ярки звезди. - И явно е така.
Ти знаеш кои са те.
Бран премести поглед към Саша.
Знам кои са, да. Но къде са, е друга работа. Имам една от твоите картини.
Моля?
Онази, която си нарекла „Тишина". Гора, огряна от мека утринна светлина, тясна пътека, която се вие между дървета в лятно зелено, някои от тях покрити с мъх, проблясващ кротко, като шепот. В дъното на картината има друга светлина, по-ярка, по-дръзка - сякаш те зове. Човек се пита какво има в края на пътеката.
Бран взе друга рисунка, на нея бе изобразен той - здраво стъпил на земята, отметнал назад глава, от върховете на протегнатите му пръсти излита синя светкавица.
Всичко това е много интересно, нали?
Изобщо не знам какво означава. Нищо не разбирам.
Но въпреки това си дошла. От Америка?
Да.
И ти, Райли. От Америка?
Първоначално. Доста се местя. А ти си дошъл от Ирландия.
Първоначално. Но дотук - от Ню Йорк. Имам жилище там.
И с какво се занимаваш? - попита Саша.
И да бе забелязал острия й тон, с нищо не го показа.
Магии - обясни и й подаде пасифлора с наситен морав цвят. - Ръката е по-бърза от окото - каза нехайно, - още повече че лесно можеш да заблудиш окото.
Ти си маг.
Да. На сцената, уличен - зависи от настроението ми.
Маг, замисли се Саша. Светкавицата би могла да символизира характера на работата му. Но не обясняваше всичко останало. Нищо не го обясняваше.
Тя погледна към цветето в ръката си, после към Бран.
На запад зад него слънцето залязваше - пламтяща огненочервена експлозия със златисти оттенъци.
Има и още нещо - каза тя, но всъщност си помисли: „ Ти си и още нещо".
Винаги има. Ако вземем предвид това, и това. - Той остави скицата на звездите най-отгоре на купчината рисунки. - Май ние тримата трябва да си поговорим. Защо не го направим, докато хапваме?
Добра идея. Ти ли черпиш, ирландецо? - попита Райли.
За да имам привилегията да вечерям с две красиви жени? Разбира се. Какво ще кажете да се поразходим, докато намерим подходящо място?
Става.
Когато Саша не каза нищо, Бран взе цветето от нея, пъхна го зад ухото й.
Ти не си страхливка, Саша Риге, иначе нямаше да си тук.
Тя само кимна, прибра рисунките в портфолиото и стана.
Ще ви кажа какво знам, ако и вие ми кажете какво знаете.
Така е честно.
Поеха по тясната калдъръмена улица на Стария град, пълна с колоритни магазинчета, сергии и кафенета на тротоара. Здрачът придаваше на въздуха нежен лавандулов оттенък и Саша го съхрани в паметта си, знаейки, че ще иска да го нарисува. Стари, напечени от слънцето къщи, саксии с избуяли цветя, яркочервена дреха, простряна на въжето над главите им между останалото пране, чакащо да бъде внесено и прибрано в шкафа.
Нарочно мислеше за перспектива, цвят, текстура, за да не се притеснява, че се разхожда из странно място с хора, които не познава.
Недоумяваше как Райли и Бран съумяват да си говорят с такава лекота, завиждаше на способността им да се наслаждават на мига. По всичко личеше, че се радват на хубавата вечер в старинно място, на уханието на печено агнешко и подправки, носещо се във въздуха.
Къде предпочитате? - попита Бран. - Отвън или вътре?
Защо да не се възползваме от приятната вечер? - попита Райли.
Значи отвън.
Той намери място - сякаш направи магия - близо до зеленината на парка, където масите бяха разположени под дървета и феерични светлини. Някъде наблизо се чуваше приятна музика - достатъчно близо, за да забавлява, достатъчно далеч, за да не се натрапва.