Алваро бързо се обърна и вдигна пушката. Двамата индианци съвсем неочаквано се бяха появили в гъстия храсталак, от който току-що бяха излезли Алваро и Гарсия. Като видяха пред себе си двама бели хора, каквито никога преди това не бяха виждали, индийците извикаха от почуда, и без да се решат да изстрелят втора стрела, те ту повдигаха, ту спускаха надолу лъковете си. Внезапно цевта на пушката на Алваро блесна на слънцето. Тогава диваците бяха обладани от такъв суеверен страх, че търтиха да бягат толкова бързо, че нито един кон не би могъл да се сравни с тях.
— А пък аз вече се готвех да стрелям — каза Алваро, като отпусна пушката си. — Добре направиха, че побягнаха!
— Да бягаме и ние, сеньор, защото е твърде възможно да се върнат по-многобройни. — каза Гарсия.
— Имаш право, момче! По-добре ще направим, ако избягаме от тук и потърсим някое тайно убежище в тази гъста гора.
Като обърнаха гръб на морето, те хукнаха навътре в гората, която с всяка крачка все повече се сгъстяваше.
V
В бразилската гора
Алваро и Гарсия скоро бяха принудени да намалят скоростта си. Те с труд се придвижваха из горския гъсталак, който представляваше някакъв хаос от растения, стебла, коренища, лиани и храсти. Това беше истинска девствена гора, която в тази епоха покриваше по-голямата част от Бразилия и продължаваше почти без прекъсване от бреговете на Атлантическия океан до голямата планинска верига на Кордилиерите.
Алваро и Гарсия се спряха, търсейки начин да проникнат през гъстата завеса от непроницаема зеленина.
— Трудно ще си пробием път тук! — каза Алваро. — Никога не съм виждал такава гора.
— Но все още не сме се отдалечили достатъчно от брега и е опасно да спираме тук — възрази Гарсия. — Нека постъпим като маймуните, сеньор, ако нямате нищо против. Толкова повече, че ако се движим по този начин, няма да оставим никакви следи, но които индианците биха могли да ни преследват.
— Съветът ти е добър, момче. Да започнем да подражаваме на четириногите.
Те смело се покатериха нагоре по лианите и продължиха пътя си по клоните. Движейки се от един клон на друг, те изминаха сто метра, когато по-нататъшното им придвижване бе неочаквано спряно от някакъв странен див рев, който наруши внезапно горската тишина. Сякаш колеха някого или го подлагаха на ужасни изтезания. Тези викове можеха да накарат всекиго да потрепери.
— Сеньор! — извика Гарсия, като седна на един клон. — Тук убиват някого!
— Някого… На мен ми се струва, че тук избиват или изтезават много хора.
— Нима индианците изтезават пленниците си, преди да ги изпекат!
— Не зная… възможно е… Но… слушай, тези пленници пеят! — извика Алваро, като се вслуша внимателно.
Жаловитите викове се прекратиха внезапно и вместо тях се дочу нещо прилично на пеене на псалм, сякаш в гората живееха монаси.
— Действително… пеят! — повтори Алваро.
— Човек може да си помисли, че индианците се молят…
— Е, а какво означава този шум…
Внезапно страшната олелия се прекрати и вместо нея се чуха удари, сякаш множество дървари сечаха гората. Тези удари от време на време се нарушаваха от някакво шуртене, като че ли някъде наблизо имаше поток.
— Не е възможно това да са индианци! Слушай, те отново започват да пеят и жално да охкат. Би ми се искало да зная кои са тези артисти!
— Според вас какво е това?
— Не зная. Във всеки случай не са хора. Нека отидем там да видим.
Уверени, че тук няма диваци, те отново започнаха въздушното си пътуване по клоните на бразилската девствена гора. Звуковете, които толкова много ги бяха заинтригували, се усилваха, което показваше, че артистите не са далече. Но за всеки случай нашите пътешественици се движеха с голяма предпазливост, защото много се страхуваха да не би изпълнителите на този концерт да се окажат хора. Като изминаха още два метра, те се спряха.
По средата на една малка горска полянка се издигаше грамадно дърво, от тези които растат в бразилските гори. На върха му, между чепатите клони, се бяха събрали музикантите, при вида на които Алваро прихна да се смее, и това толкова изплаши певците, че те веднага се изпокриха в гъстата шума.
— Маймуни! — извика високо португалецът. — Какво гърло имат тези четириноги животни! Те прекрасно подражават на монасите и имамите. И действително, това бяха маймуни от породата на ревящите, които изнасят такива ужасни концерти в американските гори; като видяха пътешествениците, те се изплашиха и се разбягаха по клоните, като се изпокриха сред лианите и листата.