— Могат да се похвалят, че ни накараха да преживеем тревожни мигове. Бях готов да се закълна, че тук изтезават роби! — извика Гарсия.
— И аз — отговори Алваро. — Ако бъдем принудени да стоим по — дълго в тази гора, ще видим поразителни неща… Стой!… Погледни! какви хралупи има в това дърво! Можем да спрем тук и да прекараме нощта, защото слънце клони на запад. — А вечеря, сеньор? Макар че ядохме круши, чувствам в корема си празнота. — Ще потърсим някакви плодове.
— Бих предпочел месо, уверен съм, че и вие, сеньор Алваро, не бихте се отказали от един котлет! — О, разбира се! Но за съжаление, това ястие е непостижимо за нас и за сега ще бъдем принудени да се задоволим с плодове… А, ето едно растение, което ще ни осигури вечерята.
Алваро започна бързо да се спуска по лианата и вече беше стъпил на земята, когато Гарсия видя, че той с ужас отскочи назад. Почти изпод краката му се промъкна една жаба с грамадни размери и с кожа, нашарена с черни и жълти петна. Много такива великански жаби се въдят във влажните гори на Бразилия.
— Що за зверище! — извика Гарсия. — Никога не съм виждал по-отвратително животно.
— Вярвам ти напълно — каза Алваро, като замери животното с една тояга, за да го накара по-скоро да избяга.
Гарсия прихна да се смее.
— О! Само го погледнете, сеньор! Това животно скача, сякаш краката му са на пружини — извика той. — Никога през живота си не съм виждал такава жаба.
По горската поляна се появи цял отряд черни жаби с доста дълги крака, които, забавлявайки се, подскачаха толкова високо, че почти достигаха клоните на дърветата. Тези бразилски жаби са толкова пъргави, че често влизат през прозорците на колибите на туземците.
— Тук наблизо трябва да има някакво езеро или блато — каза Алваро, когато жабите, подскачайки, изчезнаха в гората. — Утре ще го потърсим и ще си наловим риба. Аз имам въдица.
Те се запътиха към растението, което преди това беше забелязал Алваро. То беше покрито с плодове, напомнящи зелени кедрови шишарки. Това растение се нарича пинха и много се цени от индианците. Плодовете му са много вкусни.
Поради липса на по-питателна храна, двамата пътешественици се погрижиха да утолят глада си с тези плодове, след това се мушнаха в една от хралупите на дървото сумамейра, където можеха да се наместят доста удобно. Там бяха предпазени от нощната влага и можеха да се надяват добре да се наспят, след всички изпитани тревоги и вълнения.
Слънцето заляза и тъмнината бързо настъпи. Това е много характерно за тези гори, в които и денем царува дрезгавина поради гъстата завеса от зеленина, през която трудно проникват слънчевите лъчи.
Тъмната, гора се изпълни с хиляди различни и странни звуци, които караха момчето и неговия по-стар другар неволно да потреперят — ту се чуваше продължително свирене и съскане, което нарушаваше тържествената тишина на великанската гора, ту екваха продължителни охкания, рев и мучене, сякаш наблизо пасеше стадо волове, или се чуваше остър звук, напомнящ дрънкане на желязо. Понякога всички тези чудновати звуци утихваха и отново наставаше тайнствената тишина. Но това беше за кратко. Отново прозвучаваше свирене, на което отговаряха далечни охкания и рев, а като съпровод се чуваше и оглушителното крякане на жабите. Двамата пътешественици изпитваха неясна тревога, защото не знаеха на кого да припишат този странен горски концерт. Дали това не бяха опасни животни, събрали се наблизо или във всички тези звуци нямаше нищо заплашително? Така или иначе, но те не се решаваха да затворят очи, макар че изпитваха страшна умора. Смътно си припомняха разкази за свирепите животни, обитаващи американските гори, за ягуарите и когуарите, и опасявайки се всяка минута от появата на някакъв хищник, държаха постоянно готови пушките си.
От време на време, тъмнината на гората бе прорязвана от някакви блестящи, движещи се искрици. Това бяха различни светещи насекоми, толкова ярки, че можеха да осветят една малка стая. Индианците и досега използуват тези насекоми при риболов. Те ги поставят върху тояга, която привързват за предната част на пирогите си, когато отиват нощем на риболов.
Бяха изминали два часа, откакто пътешествениците се намираха в убежището си, когато внезапно дочуха отблизо някакъв странен шум, приличащ на плясък на вода, последван от остро свирене и съскане.
Краката на Гарсия затрепериха от страх и той прошепна:
— Това е някакво огромно животно, сеньор!
— Не зная. Не мога да видя нищо по-далеч от носа си — отговори Алваро. — Само едно нещо мога да кажа, а то е, че бразилската гора ми омръзна и бих желал по-отблизо да се запозная с тези животни, които свирят, шумолят и чукат, както чукът в наковалнята, които звънят като в звънарница и не дават на никого да спи нощем. Питам се как могат да спят сред такъв шум обитателите на тези гори?