Гарсия, който никога не беше чувал нито за подвижните пясъци, нито за предателските ливади на Южна Америка, беше попаднал точно в такова тресавище и затъна веднага в него, почти до колене.
Алваро, който си мислеше, че е нападнат от някой кайман, се готвеше да Се спусне към него, за да му помогне, но юнгата го спря с вика:
— Не, не, не идвайте!… И вие ще затънете!
Алваро веднага схвана опасността, защото и под неговите крака почвата започна да потъва. Но той не искаше да изостави другаря си, който потъваше пред очите му. Стараейки се да се измъкне, Гарсия правеше отчаяни движения, които само ускоряваха потъването му.
— Не мърдай, Гарсия! — извика Алваро.
И като развърза бързо въжето, препасано около кръста си, хвърли края му на нещастното момче, което вече беше затънало до гърди, и извика:
— Хвани въжето и се дръж за него!
Гарсия не беше изгубил присъствие на духа и веднага, като омота въжето около тялото си, завърза го на здрав моряшки възел. Като държеше другия край, Алваро се качи на по-високата част на брега и извика:
— Дръж се здраво, аз ще те тегля!
Алваро завърза въжето около едно дърво и като дърпаше с всичка сила, успя да измъкне момчето от ужасния гроб, който още малко и щеше да го погълне.
Гарсия не се решаваше да направи и най-малкото движение, за да помогне на Алваро, опасявайки се, че дъното на блатото може да се разтвори под него. Алваро го влачеше като чувал и Гарсия вече се беше докоснал до брега, когато околната вода се раздвижи и от дъното се надигна тиня. Едновременно с това се чу остро свистене.
— Сеньор Алваро, земетресение! — извика изплашеният Гарсия.
Внезапно сред тръстиките и другите водни растения се появи една грамадна змия, която с огромната си опашка повдигаше много вода и тиня. Това беше едно от най-ужасните влечуги, обитаващи саваните на Бразилия, макар че гърмящата змия и кобрата ди капелла са по-опасни от нея. Беше ясно, че с отчаяните си усилия, които разтърсваха дъното на блатото, юнгата беше събудил спящата змия и тя, като се изправи с бясно съскане, впи пламтящите си очи в двамата пътешественици.
Но Алваро не се изплаши, той измъкна момчето на брега и след това напълни пушката си. Змията беше не само раздразнена, защото бяха нарушили спокойствието й. Очевидно тя бе и гладна, и поради това се спусна право към двамата другари с намерението да ги нападне.
— Стреляйте по-бързо, сеньор Алваро! Иначе тя ще ни погълне и двамата! — извика Гарсия, като се спусна към пушката си. Алваро се прицели и гръмна.
Змията, ранена малко по-долу от главата, започна да се извива конвулсивно, съскайки и изхвърляйки пяна и кръв. Тя удряше бясно водата с опашката си и вдигаше тонове рядка кал, и най-после, като направи последно усилие, се хвърли към брега на няколко крачки от португалеца.
— Дай ми пушката си, Гарсия! — викна Алваро.
— Гарсия я беше напълнил и я подаде на Алваро.
Змията се готвеше да обвие крака на португалеца със силната си опашка и да го смачка, но той забеляза навреме опасността.
Като скочи встрани, той стреля още веднъж и пръсна главата на чудовището.
Но дори и с разбита глава, змията подскочи и счупи върха на близката палма; след това падна на земята и остана неподвижна.
— Поврага! — извика Алваро, пребледнял. — Вече мислех, че ще ни налапа на две хапки. Не съм предполагал, че на земята могат да съществуват такива грамадни… и толкова страшни влечуги!
Тази змия, едно от най-големите влечуги, живеещи в Бразилия, бе дълга около дванадесет метра и дебела колкото човек със среден ръст.
— Каква грамада! — извика Гарсия, който все още не беше успял да дойде на себе си.
— Такава змия може да погълне цял човек, без да почувства тежест в стомаха си. Обаче ние изхабихме три изстрела, без да намерим нищо за обед.
— Аз не бих се решил вече да ходя да търся нещо за ядене — отговори Гарсия, който продължаваше да трепери.
— Ще потърсим нещо друго — успокои го Алваро. — Чакай, нали дойдохме тук да ловим риба!
— Сеньор! — извика внезапно Гарсия. — Погледнете натам… Това прилича на малка лодка.
— Къде?
— Там, на брега, сред блатните растения.
— Нима индианците идват и тук — каза Алваро, като се вгледа със страх в тръстиката и горския храсталак. — Щом тук има лодка, значи, някой идва да лови риба! Ти какво ще кажеш, Гарсия?
— Ще кажа, че трябва да се възползваме от тази лодка и да вземем дивеча, който убихме.
— И после да го изпечем, нали?
— Да, освен това, да отидем на едно от тези островчета, за да не бъдем нападнати внезапно от индианците.