Пладне преваляше, когато юнгата, който лежеше под сянката на желязното дърво и напразно блъскаше главата си с неизпълними планове, скочи внезапно на крака и каза:
— Сеньор Алваро, забравили сме за една опасност много по-страшна от глада! Искам да пия вода, сеньор. Страдам непоносимо от жажда.
И португалецът стана и тъжно кимна. Вярно е… Нали водата на езерото е солена!
— Ние сме пропаднали! — извика той.
— Да, ако не измислим някакъв изход.
— Но какъв? През цялото време си блъсках главата по този въпрос…
— Слушайте. Може би тук наблизо има индианци.
— Възможно е.
— В такъв случай да подпалим тръстиката и да дадем сигнал с пушечни изстрели.
— За да дойдат тук, да ни заловят и да свършим живота си на шиш? Не, Гарсия. Предпочитам да умра от глад и жажда.
— Сеньор Алваро… — започна юнгата.
Но португалецът не изслуша до края фразата му, а се спусна към тръстиките, взирайки се внимателно в брега.
— Пак ли кайман? — попита Гарсия.
— Струва ми се, че е някакво друго животно. Видях как се раздвижиха тръстиките…
— Да не е змия?
— Тихо!
Някакво животно, което беше широко и ниско, но чиято форма не можаха да разгледат добре, се опитваше да премине през гъсталака от тръстики, чупейки ги наляво и надясно.
— Кълна се, че това е костенурка! — прошепна Алваро.
Наистина това беше една от онези великански костенурки с зеленикава и петниста коруба, които живеят в реките и езерата на Бразилия. Дължината на тези животни достига два метра и половина. А костенурката, която се приближаваше до островчето, имаше особено големи размери.
— Не мърдай, Гарсия! — прошепна Алваро. — Това животно ще ни набави храна за цяла седмица.
Костенурката най-после премина през тръстиките и излезе на брега.
Алваро, който следеше всичките и движения, каза тихо:
— Тя се готви да снася яйца… Ела по-скоро, Гарсия!
Да се спуснат към костенурката и да я обърнат по гръб беше работа за една минута.
— Тя е в ръцете ни! — извика с тържествуващ глас Гарсия. — Вземете секирата, сеньор.
Алваро взе секирата и вече се готвеше да нанесе удар по главата на костенурката, когато внезапно му хрумна една мисъл.
— Не! — каза той. — Едва не направихме голяма глупост.
— Как, няма ли да я убиете? — попита юнгата.
— Да я убия ли? Мисля, че по-добре ще ни послужи жива, отколкото мъртва, мило момче.
— Как?
— Много просто. Тя ще ни отведе на брега… Нима мислиш, че тази костенурка не би могла да послужи за сал на един от нас? Погледни каква широка коруба има.
— Ах, сеньор! — прихна да се смее юнгата.
— Мислиш, че се шегувам ли? Ни най-малко.
— Но щом се озовете във водата, тя непременно ще се спусне надолу. Какво ще правите тогава?
— Така ли мислиш?… Аз няма да й позволя да се гмурне във водата… Ела с мен и ще видиш.
— А костенурката няма ли да избяга?
— Не се страхувай. Докато е обърната по гръб тя не е в състояние да се помръдне от мястото си. Тя не може никъде да отиде.
Убитият кайман, или „жакари“, както го наричат индианците, беше както преди проснат на земята. Той беше започнал вече да се разлага, тялото му силно се беше подуло, като че ли щеше да се пръсне…
— Колко е ужасен! — каза Гарсия. — Той беше грозен и преди, но сега е просто отвратителен.
Алваро удари със секирата мъртвото животно в ребрата и веднага отскочи назад. Червата му, обтегнати от газовете, веднага се изтърсиха на тревата.
— Ето това ми трябваше — каза португалецът.
— Да не искате да си приготвите суджуци, като напълните тези черва с месото на костенурката?
— Не, искам да ги напълня с въздух.
— Аха! — извика юнгата, като разбра в какво се състои работата. — Сега разбирам. Каква великолепна идея, сеньор!
— Щом си разбрал, помагай!
С няколко удара на ножовете, те отрязаха червата и ги повлякоха към брега, където ги изпразниха и изчистиха.
— Сега ми дай парченце тръстика и тънко въже — обърна се Алваро към момчето.
Гарсия му подаде и двете.
Като завърза здраво единия край на червата, Алваро мушна в другия край тръстиката и започна да духа в нея с всичка сила. Мина четвърт час докато червата, които бяха дълги двадесет метра, се напълнят с въздух.
— Сега да завържем добре другия край и да вържем червата още на няколко места, та в случай на спукване да не излезе всичкия въздух и да се върнем при нашата костенурка. Ще навием черва около нея и ще видим дали тя ще успее да се гмурне във водата!