Те понесоха напълнените с въздух черва, с голяма предпазливост минаха през гъсталака и се приближиха до мястото, където бяха оставили костенурката.
Бедната костенурка, въпреки отчаяните си усилия, тя не бе успяла да се преобърне и продължаваше да лежи по гръб, като безпомощно въртеше краката и шията си.
С помощта на юнгата Алваро я омота в червата, като ги напъхваше под корубата и, докато здраво ги закрепи; а за да ги предпази от пукане, обви ги с тръстика, която да ги пази от бодлите на victoria regia.
— Как ли ще се чувства бедната във водата? — каза смеейки се юнгата, като я гледаше така украсена.
— Особено като я оседлаем — прибави Алваро, усмихвайки се.
— А как ще я управлявате?
— С помощта на тояга, мило момче. Като я удрям отляво и отдясно.
— Но вие сте забравили едно твърде важно нещо.
— Какво е то, приятелю?
— Че аз ще трябва да остана на островчето, защото костенурката няма да може да ни издържи и двамата.
— Не ти, а аз ще остана тук и ще почакам да се върнеш. Ти си по-лек от мен и си по-годен за това начинание.
— А вие как ще дойдете на брега?
— Ти ще построиш сал и ще се върнеш за мен. Не вярвам да мислиш, че костенурката ще бъде толкова любезна, да се озове сама тук, за да ме пренесе!
— Вие намирате отговор на всичко, сеньор!
— Не се ли страхуваш?
— Аз? На драго сърце бих се качил и върху змия, стига да знам, че ще ме отнесе далеч оттук.
— Е, тогава тръгвай! Вземи пушката и секирата. Пази се и не спускай краката си надолу, подгъни ги под себе си. А ако видиш, че към теб се приближава някой кайман, не пести нито куршумите, нито барута, стреляй без колебание. Впрочем, аз съм уверен, че ще стигнеш благополучно брега.
— Представям си колко ще е смешно като възседна костенурката! — каза Гарсия. — Никога не съм си мислил, че ще бъда принуден да яздя костенурка.
— По-бързо, Гарсия. И двамата сме гладни и жадни. Надявам се, че още тази вечер ще бъдем възнаградени за лишенията.
— Ще изпечем костенурката, нали?
— Разбира се… и самата коруба — отговори Алваро.
Те обърнаха костенурката отново на крака и с голяма предпазливост я тласнаха към брега. Бедната, притисната от тръстиката, която стърчеше от всички и страни, изглеждаше смутена и уплашена и няколко пъти се опита да се повдигне за да хвърли всичко от себе си, но ударите я караха да върви напред. Щом видя водата, тя се спусна към нея с надеждата, че ще се избави от тръстиките като се гмурне във водата. В този миг юнгата скочи с ловкостта на котка върху широката и коруба и седна като кръстоса крака по турски. Като почувства някаква тежест на гърба си, костенурката отново започна да се върти, опитвайки се да потъне във водата. Тя гневно удряше водата с краката си, протягаше шия и опашка и като безумна се въртеше на всички страни.
— Ето една чудесна идея! — викаше юнгата, като удряше костенурката с тоягата си. — Сеньор Алваро! Какъв великолепен сал! Той плава като тласкан от вятъра.
Алваро, застанал на брега, се смееше до припадък, като гледаше отчаяните усилия на костенурката да хвърли необикновения ездач. Португалецът му подаде секирата и пушката и извика:
— На добър път, приятелю!…
— Ще се постарая да се върна колкото може по-скоро — отговори юнгата. — Е, дий, костенурке!…
Като се убеди в безполезността на усилията да се освободи, костенурката заплува бързо в средата на езерото. От време на време тя се опитваше да се завре в тръстиките или между широките листа на victoria regia, но Гарсия я удряше безмилостно с тоягата и я заставяше да плува в желаната от него посока. Нещастната костенурка, обезумяла от страх, плуваше много бързо. Дори хубава лодка, с двама гребци не би плавала по-бързо.
— Плава великолепно — каза Гарсия, като погледна към брега, който се оказа много по-близо до брега, отколкото той си мислеше. — Ако продължава така след половин час ще съм на брега.
Той се намести по-удобно, сложи пълната пушка на коленете си, а секирата до себе си и погледна към острова. Алваро стоеше на брега, също с пушка в ръка и гледаше юнгата, очевидно доволен от онова, което бе измислил.
„Скоро ще се върна да го взема“ — помисли си Гарсия. „Построяването на един сал не е трудна работа, когато човек има на разположение материал и добра секира“
Запъхтяна, костенурката продължаваше плаването си и вече не се опитваше да се скрие между листата на victoria regia или в тръстиките, вероятно опасявайки се да не си навлече градушка от удари, от страна на своя ездач.
Гарсия беше преплувал вече една миля, когато забеляза, че го придружават два каймана.
Отвратителните животни се бяха почти изцяло скрили във водата, като подаваха само крайчеца на муцуните си. Те бяха скрити от водните растения, покриващи гърбовете им, така че можеха да се приближат напълно незабелязани. Но Гарсия се досети за присъствието им по струите вода, които се виждаха зад тях.
— Опасна свита — помисли си той, по-скоро недоволен, отколкото уплашен. — Да не искат да изядат краката на моето конче? За щастие, аз имам средства да го защитя.
Той вдигна още по-високо краката си и държеше пушката готова, с намерение да стреля при първия признак на враждебни действия от страна на кайманите. Костенурката, сякаш схванала опасността, удвои бързината си.
Но както се виждаше, кайманите не бързаха да нападат. Те само придружаваха костенурката, като от време на време разтваряха страшните си уста. Това упорито преследване започна да безпокои юнгата. Брегът беше все още на разстояние миля и половина, а в тази част на езерото нямаше нито едно островче, където би могъл да потърси.