„Не трябва да губя време — каза си той. — Тук има много дървета, пък и луната започва да изгрява.“
Той опря пушката си до едно дърво и започна да събира лиани, които щяха да му послужат за построяването на сала. На това място имаше в изобилие от всички видове: дърветата бяха така обвити с тях, че не му оставаше нищо друго, освен да избира. Наблизо видя група бамбукови дървета и без да се колебае, изтича до тях. Материалът за сал се оказа повече, отколкото му трябваше.
Скоро салът беше готов. Като си направи и две груби гребла от дълги клони, Гарсия веднага спусна сала във водата. Той започна силно да гребе и стигна до онова място, където се намираше костенурката. Обърна я отново на крака, с няколко удара я накара да се повдигне и да нагази във водата.
„Сеньор Алваро много обича това животно или по-скоро месото му. Не мога да го оставя тук, за да се възползуват от него дивите животни или пък индианците. Във всеки случай то ще осигури храната ни за три-четири дни.“ — разсъждаваше Гарсия.
Луната светеше на безоблачното небе и огряваше водата на езерото, така че без много трудности Гарсия успя да насочи сала си. Островчетата се открояваха върху сребристата повърхност на обляното в лунна светлина езеро.
Беше вече полунощ, когато Гарсия стигна до средата на езерото и в този момент видя върху едно от островчетата, сред покриващата го растителност, много светла точка.
„Сигурно сеньор Алваро си е наклал огън“ — помисли си той но внезапно се спря и прошепна с уплаха: „Но, не! Това не е същия остров, където се бяхме установили. Аз помня прекрасно формата му и мястото, където той се намираше. Това не е същият.“
Студена пот обля челото му, а сърцето ме се разтупка от страх. „Ами ако диваците са се озовали на острова и са пленили сеньор Алваро?“ — помисли си той.
Страхът на момчето беше основателен. Кой, освен индианец би могъл да се озове на този остров! Алваро не можеше да стигне до него, защото нямаше на разположение дървен материал, с който да си построи сал, пък бил той и съвсем малък.
„Да не би с плуване да е стигнал до този остров?“ Гарсия, обаче, веднага отхвърли тази мисъл. Твърде рисковано и непредпазливо би било плуването в тази черна вода, гъмжаща от каймани и змии! Няколко минути той постоя в нерешителност, после отново се залови за греблата.
„Първо ще отида на острова! — си каза той. — Ако там не намеря сеньор Алваро, ще се приближа предпазливо до другия остров и ще видя, кой е наклал там огън.“
Той направи малка обиколка, за да не го видят, и слезе на брега на островчето. Веднага го позна по твърдите дървета, които не можеха да се отсекат със секира.
Като заби тоягата си в плитчината, той завърза за нея сала и предпазливо се покатери на брега, като предварително напълни пушката си, а след това премина през тръстиката. На мястото, където бяха палили огън и бяха пекли риба, нямаше никой. Огънят отдавна беше загаснал, дори пепелта беше изстинала.
Сърцето на момчето се сви от болка…
„Какво ли се е случило със сеньор Алваро? — помисли си той, застивайки от ужас. — Какво ще правя тук самичък, залутан сред горите на Америка…“
X
Драма в гората
Бедното момче беше готово да изпадне в отчаяние, когато му хрумна мисълта, че Алваро няма да се предаде в ръцете на диваците без съпротива. Щом е така, на острова трябваше да има следи от борба; но там всичко се намираше в същото положение, в каквото го беше оставил. Нито храсталакът, нито тревата бяха смачкани. По всяка вероятност, обезпокоен от отсъствието на другаря си, Алваро е напуснал острова, надявайки по някакъв начин да си проправи път през лагуната. За такъв първокласен плувец като него, това не беше невъзможно.
Успокоен донякъде, Гарсия обиколи целия остров и като стигна до мястото, където бяха намерили костенурката, получи потвърждение на предположението си. На брега имаше много тръстика, която беше наскоро отсечена. „Сигурно Алваро е решил да си построи малък сал от този материал — помисли си той — и е успял с него да отиде на онова островче, където свети огънят. Това трябва да се провери!“
Гарсия се върна при сала и отново се озова в средата на езерото. Въпреки страшната умора, той гребеше с всички сили и след четвърт час стигна до другия остров, на брега, на който действително видя един малък сал, направен от тръстика и листа.
Като измина няколко крачки, видя между дърветата един човек, който беше седнал до догарящия огън, замислен или заспал.