— Твърде е възможно… Но ето ги, идват! Чувам как приближават.
Еймурите се върнаха видимо страшно раздразнени, че не са могли да намерят следите на пиайето с бяла кожа.
Те ревяха като зверове и гневно размахваха тоягите си, като че ли се готвеха за бой.
— Те са побеснели! — каза Диас. Търсете, търсете, приятели моите дири. Няма да ги откриете.
— Ето защо няма скоро да се отдалечат! — забеляза Алваро.
— Тук не ни е зле, сеньор — каза Диас. — Тук листакът е много гъст и те няма да ни видят.
— Бих предпочел по-скоро да се махнат.
— Няма да останат дълго тук.
Еймурите започнаха отново да се съвещават, после станаха от местата си и пълзешком се оттеглиха в гората. Диас почака известно време и когато всякакво шумолене пресекна, каза на Алваро:
— Мисля, че можем да потеглим. Те няма да се върнат.
— Ще ви търсят в гората, нали?
— Възможно е, но само ще си загубят времето. А ние ще се възползваме от това и ще се отправим на запад.
— Тогава по-бързо да слизаме. Право да ви кажа… това дърво доста ми омръзна.
— Да почакаме още малко, защото могат да се върнат внезапно и да ни открият.
Пътешествениците останаха на дървото още известно време и след това, успокоени от настъпилата тишина, спуснаха лианите, които бяха вдигнали преди това на дървото и по тях лесно слязоха долу.
— Еймурите се запътиха на север, а ние ще тръгнем на запад — каза Диас. Селата на тупинамбите се намират на юг от тук, но сега ще направим по-добре да не отиваме там, защото бихме могли да срещнем по пътя ариегарда или главните сили на еймурите… И така да вървим без да жалим краката си, сеньор Алваро.
XV
Електрическите риби
Малкият отряд вървя почти непрекъснато цели пет часа през великанската гора, като си проправяше път през гъсталаците и спираше за няколко секунди, за да се ослуша дали няма някакви подозрителни шумове, които да доказват, че еймурите са подновили преследването си.
Около девет часа сутринта, страшно уморени и гладни, те се приближиха до брега на една река, която не беше по-широка от 40 метра и беше гъсто обрасла с водни растения, които можеха да послужат за убежище на всевъзможни земноводни животни и риби, доста опасни за човека.
— Това не е лошо място — каза Диас, като се спусна към реката. — Ако можем да намерим брод и успеем да преминем през реката, няма да се страхуваме от еймурите, които ни търсят. Те много се боят от водата и за нищо на света не се решават да пребродят реката, а за построяването на мост ще трябва твърде много време.
— Можем да я преплуваме — предложи Алваро. — Струва ми се, че тук тя не е особено дълбока, пък и течението не е много силно.
— Пазете се, сеньор! — извика Диас. — Реките на Бразилия не приличат на реките на вашето или моето отечество. Те са по-опасни от горите.
— Тук не виждам каймани — възрази Алваро.
— Ако ставаше въпрос за кайманите нямаше толкова да се безпокоя. Кайманите не винаги са гладни и не винаги нападат хора.
— Тогава се страхувате от карибите.
— Не, мисля, че тук няма кариби. Тези малки чудовища предпочитат дълбоките и прозрачни води.
— А какво толкова ви плаши?
— Страхувам се от водните змии, от тези грамадни влечуги, които понякога са дълги повече от двадесет метра.
— А! Ние вече видяхме такива змии и дори убихме една.
— Затова, преди да навлезем във водата, трябва да се уверим, че тук няма такива змии.
— По какъв начин?
— Ще видите или по-право ще чуете. Тупинамбите ме научиха на един сигурен начин да разкривам присъствието на змиите.
Диас привлече с пръчката си към брега един лист от victoria regia, който бавно се носеше по течението и започна да го удря, като идваше някакво съскане и свирене. След няколко минути от дълбочината на реката се дочу шум, който постепенно се усилваше.
— Това е змия, която ми отговаря — каза Диас, като бързо се изкачи нагоре. — Ако бяхме решили да преплуваме реката щяхме да се изложим на опасност.
— Боа ли има под водата? — попита Алваро.
— Да. И се крие сред тревата.
— Нима змиите винаги отговарят?
— Винаги. Всички змии отговарят, ако човек успее добре да наподоби гласа им.
— Това е невероятно!
— Когато индианците искат да се избавят от влечугите, които пълнят гората, те ги привикват с подобно нежно свирене. Самият аз много пъти съм използвал това средство. Един път привлякох до самата врата на колибата си две водни змии, които преди това бяха изяли папагалите ми. Да отидем нагоре срещу течението на реката и да потърсим по-безопасен брод.
— А кога ще обядваме? Не забравяйте, че вървим вече цели шест часа и от вчера не сме слагали троха в устата си.