Донякъде успокоен от думите на Алваро, юнгата слезе долу да търси оръжие. За жалост арсеналът на каравелата се оказа в лошо състояние. Може би имаше скрито оръжие в трюма, но там вече не можеше да се проникне, защото беше пълен с вода. Откри само две годни пушки, както и четири буренца пълни с барут и достатъчно торбички с куршуми. Всичко това той занесе на Алваро, който огледа оръжието като познавач и каза:
— За нас това ще бъде достатъчно. Във всеки случай ще можем да окажем съпротива на тези проклети човекоядци, ако се опитат да ни нападнат. Като остави оръжието, Алваро отиде да види какво правят диваците.
Те още спяха под сянката на палмите, с изключение на часовоите, които гледаха не към каравелата, а към устието на по-голямата река, като че ли очакваха нещо от там.
— Чакат пирогите си, уверен съм в това — каза с разтревожен глас Алваро. — Няма съмнение, че няма да напуснат тези места, преди да ни посетят. Да не губим време, Гарсия. Хайде да си построим сал и още тази вечер да отплуваме с него, щом бурята позатихне.
III
Нападението
Построяването на сал за двама души не представляваше за тях особена трудност, още повече, че те разполагаха с достатъчно дървета и въжета. За да бъде по-лек, Алваро прикова към четирите му краища по едно празно буре. На каравелата имаше много такива бурета. Но тъкмо свършиха с построяването на сала и внезапно се чуха далечни викове. Алваро си помисли с тревога, че са се появили и други диваци. Той погледна към брега и видя, че всички лежащи под палмите човекоядци бяха скочили на крака и заобиколили скалата, върху която се намираха часовоите.
Всички махаха оживено с ръце и гледаха някъде на юг. Алваро също погледна натам и сърцето му тревожно заби. От устието на една от петте реки бавно излизаха пироги, в които се виждаха напълно голи гребци. Въпреки големите вълни, пирогите влязоха в залива и се насочиха към скалата, около която се бяха насъбрали диваците.
— Мили Гарсия, работата ни е спукана — каза Алваро. — На диваците им трябват тези пироги за да ни нападнат.
— И какво ще правим? — попита юнгата.
— Ще донесем две бурета с барут и ще им сложим хубави фитили, — студено отговори Алваро.
— Значи ще бъдем вдигнати във въздуха?
— Заедно с тях, ако не успеем да отблъснем атаката им.
— Ох, сеньор!…
— Ако предпочиташ шиша, не те спирам. Но аз искам да умра като войник…Все пак си мисля, че ще успеем да отървем кожите… О, да! Ще направим хубава мина на кърмата на кораба и ще получим великолепен резултат.
И премери на око дължината на каравелата.
— Приблизително осемнадесет метра — каза си той. — Трябва добре да измерим разстоянието… Най-много да бъдем хвърлени в морето… Къде са буретата с барута?
— В кабината на лоцмана. Но какво искате да направите, сеньор?
— Има ли на кораба фитили?
— Добре насмолено въже ще свърши същата работа.
— Умен си — каза Алваро, като се усмихваше.
— Да започваме да правим мината. Избухването ще разруши кърмата, но за нас това няма значение, защото каравелата вече не става за нищо!
Алваро отвори предпазливо бурето с барут и изсипа от него около килограм и половина в предварително приготвената платнена торба, след това я сложи в едно сандъче, от което бе извадил разни матроски принадлежности. После взе парче насмолено въже и пъхна единия му край в торбата с барут, която се намираше в сандъчето.
— Ето ти я мината! — каза той.
Той отново отвори бурето с барута и като го покри с мокро платно, занесе го в кабината.
През това време пирогите на диваците, маневрирайки изкусно, навлязоха в залива и се появиха вдясно от подводните скали. Погледите на бразилците бяха насочени към каравелата, която те следяха внимателно. Навярно те вече бяха съобразили, че с този великански, за техните представи кораб, са пристигнали в залива белите хора. Възможно беше да са забелязали и присъствието на Алваро и Гарсия на каравелата. Но океанът беше още много бурен, и поради това те не се решаваха да преплуват залива с пирогите си. Макар че вятърът беше утихнал, по залива продължаваха да се носят грамадни вълни. Освен това нощта приближаваше и диваците нямаше да се решат да плуват в тъмнината сред многобройните подводни скали в залива.
— Те не се решават да ни приближат, сеньор — отбеляза юнгата.
— Вярват, че няма да им избягаме — отговори Кореа. — Да се надяваме, че вълните ще им попречат. За всеки случай тази нощ ще спим на смени. Понеже си по-млад, ще си легнеш първи.
— Щом почувствате, че очите ви започват да се затварят, веднага ме събудете.