— Значи това е някой от вашите приятели, така ли?
— Поне така мисля.
— По всяка вероятност той е попаднал тук, криейки се от еймурите.
— Твърде вероятно. Ако обитателят на тази колиба наистина е тупинамби, ние трябва да сме благодарни на щастливата случайност, която ни доведе тук… Там има сухи дърва, а тук е направено огнище. Можем да си сготвим обяд, като прибавим към месото и тези плодове, които са много вкусни. Този тупинамби ще ни заведе в селото на тупите и ще ни помага.
Те накладоха огън и приготвиха месото на убитото животно за варене. Докато Алваро се занимаваше с огъня, Диас разглеждаше предметите, които се намираха в колибата и внезапно нададе радостен вик.
— Какво намерихте?
— Съд от тиква, напълнен с парика.
— Какво е това?
— Прах, който индианците получават от семената на едно растение, наричано инга. Той има упойващи свойства. Индианците го вдишват през две тръбички, направени от пера на ястреб.
— А защо правят това?
— Прахът им въздейства като хубаво вино — прави ги весели. Обитателят на тази колиба сигурно се е развличал с него.
След една минута Диас извика някак тържествено:
— Тютюн! Ах, толкова отдавна не съм пушил! По-бързо да се наобядваме и да запушим. Виждам в колекцията на собственика на колибата много лули…
— С удоволствие ще ви правя компания, за мен ще бъде интересно да изпитам действието на тютюна.
XXVII
Курупедо
Няма защо да се учудваме, че Алваро не беше чувал нищо за тютюна. Нито в Европа, нито в Азия, това растение не е било известно, макар че матросите на Христофор Колумб и другите испански мореплаватели, продължили да правят открития в Новия свят, са познавали употребата на тютюна и са го занесли в Европа. Но през 1580 година, когато френският посланик при португалския двор Никоти въвел употребата на тютюн в дворцовото общество, това растение станало популярно в Европа. Впрочем тогава тютюнът се употребявал повече за смъркане, отколкото за пушене.
Разказват, че сър Уолтър Рали, изследователят на Ориноко, приел навика да пуши тютюн от индианците и го запазил и след завръщането си в Англия. Веднъж, когато седял в стаята си и пушел с лулата си, подарена му от един индиански вожд, внезапно при него влязъл старият му слуга. Този почтен старец страшно се изплашил, като видял, че от устата на господаря му излиза дим и като приписал това обстоятелство на вътрешен огън, изтичал в съседната стая, грабнал един сребърен съд, пълен с вода и я лиснал върху господаря си, като викал:
— Пожар! Пожар!
Кой би помислил, че след сто години това растение, известно само на американските индианци, ще се разпространи по целия свят и ще извърши истински преврат в обичаите и навиците на милиони хора и че всички владетели ще се възползват от това за обогатяване на държавните хазни!
Алваро и Диас вече се бяха наобядвали и се канеха да запалят, когато чуха някакъв удар, като при сблъскване на две лодки.
Двамата скочиха веднага на крака и грабнаха оръжието си.
— Сигурно се връща стопанинът на колибата — каза Алваро и напълни пушката си.
— Трябва да е тупинамби. Почакайте за миг, ако отговори на повикването ми, значи е тупинамби.
Диас докосна с устни късче листо, сгънато на две и свирна три пъти. После се ослуша. След миг в отговор се дочу трикратно изсвирване, което идваше откъм брега, където растяха малки палми.
— Това е приятел — каза Диас.
Шумът на листа и съчки все повече се усилваше, което означаваше, че някой приближава насам. Внезапно клоните на едно бананово дърво се раздвижиха и оттам изскочи един индианец.
Той беше висок, строен човек, на средна възраст, с ъгловати черти на лицето и с доста живи малки черни очи и дълга черна коса. Кожата му имаше зеленикав оттенък, последица от прекомерна употреба на кокосово масло и мас за татуировките по гърдите и ръцете му, изобразяващи жаби със зинали уста.
Той беше съвсем гол и носеше огърлица от човешки зъби, взети по всяка вероятност от победените неприятели. В дясната си ръка държеше граватана.
— Позна ли ме, Курупедо (кореместа жаба) — попита го Диас, като излезе напред.
— Великият пиайе Зоми! — извика индианецът, силно изненадан.
Като погледна Алваро, той попита:
— Твоят син, нали?
— Да, когото след толкова години най-после намерих! А ти какво правиш тук?
— След като разрушиха селото ни, аз се скрих тук, на този остров — отговори индианецът.
— Нима цялото племе се разбяга?
— Не зная. Но знам, че след като разориха селата на тупи, еймурите сега отстъпват, преследвани от индианците кахети, тамое и гваяпакази.