— Да вървим, Гарсия — извика той…
— Не, сеньор — отговори момчето с решителен глас. — Моята пушка е пълна и аз ще ви защитавам.
Когато диваците се опитаха да се изкачат на кораба по въжетата, Алваро бързо запали края на насмоленото въже. Като направи това, той се спусна да бяга с голяма бързина. В този момент на кораба се появи първият дивак и се приготви да скочи в кувертата, но Гарсия с точен изстрел го свали долу върху гърбовете на другарите му, които също се бяха хванали за въжетата.
— Браво, Гарсия! — извика Алваро, като бързо се изкачи на кърмата. По-бързо, момче, ела тук. След малко ще избухне Мината.
Очевидно, храбростта на диваците намаляше, не толкова поради внезапната гибел на другаря им, колкото поради непонятните за тях гърмежи. Затова те скочиха в пирогите си, като не се решаваха да се качат на кораба. Те продължаваха да викат ужасени същата непонятна дума:
— Карамура!… Карамура!…
Внезапно екна страхотно избухване, което заглуши виковете им. Сандъчетата, буретата, въжетата се разлетяха на всички страни и цялата предна част на кораба се разруши. Ударът бе толкова силен, че Алваро и юнгата паднаха на кувертата един върху друг. Всичко, което се намираше на кърмата на каравелата изпопада, вратите на кабините бяха изкъртени.
— Поврага, какво избухване! — извика Алваро, като скочи на крака. — Ако бях сипал половин буре барут, щяхме да отлетим във въздуха!… ЕЙ, момче, да не си ранен?
— Малко си одрасках носа, сеньор — отговори юнгата. Да видим какво става там!
Като взеха пушките и сабите си, те се качиха на кувертата. Цялата предна част на кораба беше покрита с гъст дим, през който се виждаха огнени езици, които ближеха дъските. Насмолените въжета на котвата и намиращите се там дрехи на моряците пламнаха:
— Ах, по дяволите — извика Алваро, като се намръщи. — Не съобразих за тази опасност. Той изтича към едната страна на кораба, като се хвана за оцелелите въжета на главната мачта и погледна към предната част. Поражението на диваците беше пълно. Едната от четирите пироги беше потънала в морето, а другите три напредваха в посока към брега.
— Добър удар, честна дума! — извика Алваро, през смях. — Сега те няма да се осмелят да повторят нападението си.
Той хвърли един поглед към морето, около подводната скала, на която се беше натъкнала каравелата и видя, че то е пълно със страшно обезобразени човешки трупове, с откъснати крайници и с парчета от гребла и пироги.
Всичко това плуваше върху разпенените вълни между подводните скали.
— Отидоха ли си, сеньор Алваро? — попита юнгата.
— Избягаха с такава бързина, сякаш попътен вятър бе надул платната им и ги тласкаше към брега — отговори Кореа. — Готов съм да се обзаложа, че този удар е смразил кръвта в жилите им.
— Как бързат! — извика юнгата, който беше изтичал към същата страна на кораба. — Сигурно са изпитали ужасен страх!
— Мнозина загинаха.
— Акулите ще ги изядат. О! Какви страшни зверове! Вижте колко много са се събрали там! Да, ето ги!… Колко големи уста имат! За миг прегризват тялото със зъбите си, като с ножици. Кореа погледна към посочената от юнгата страна и потрепера. Седем или осем чудовищни акули от рода на ония, които носят името риба-чук, обикаляха около подводната скала, разтваряйки огромните си уста, въоръжени със страшни зъби. Те лягаха по гръб, за да могат да хванат плячката си, а след това се чуваше страшно и зловещо хрускане. По-голямата част на пресечения на две половини труп изчезваше в устата им и морето почервеняваше от потоците кръв.
— О, ужасни риби! — извика Кореа. — Ако взривът се беше разпрострял и в морето, и те щяха да загинат.
Облак черен смрадлив дим, пропит с миризмата на смола, напомни на Кореа, че сега ги заплашва друга опасност.
— Господи! — извика той. — Ние съвсем забравихме, че предната част на каравелата гори. От диваците се отървахме, но все още не сме спасени. Трябва да се хвърлим във водата — и то без да губим време.
— Как, сеньор… А акулите…
— Те си имат занимание и няма да ни обърнат никакво внимание. И после не забравяй, че имаме оръжие. Ако нападнат сала, ние можем да се защитаваме.
Той погледна към брега. Трите пироги на диваците бяха навлезли в устието на една от петте реки, които се вливаха в залива, и скоро изчезнаха под зеления свод, образуван от гъстата и разкошна растителност по брега.
— По-бързо в сала, Гарсия! — извика Кореа. — Отнеси там бурето с барута и куршумите, както и хранителните припаси.