— Лодката! Великият пиайе ще ми помогне! — извика той.
Действително, лианите, с които беше завързана лодката, не бяха забелязани от жителите на селото.
С общи усилия Курупедо и Диас изтеглиха лодката на повърхността на водата, като разтвориха грамадните листа на victoria regia, които я покриваха, и изгребаха водата от нея с оставените там гърнета.
— А сега в саваната! — каза Курупедо, като се залови за греблата.
Течението на това място беше много бързо и им помогна за около три часа без повече премеждия да стигнат до саваната.
Гласовете на тупите не се чуваха вече. Вероятно те бяха останали в гората да търсят бегълците, защото предполагаха, че са там.
— Къде можем да намерим тупинамбите?
— Ще отидем в голямото село Тулипа — отговори Курупедо. — Уверен съм, че там ще намерим моите съплеменници. Една част от шайките на еймурите вече са се отдалечили, а друга част са разпръснати.
— А кога ще можем да стигнем там?
— Ще бъдем там преди залез слънце.
— Значи, ще са ни нужни най-малко два дни, за да се върнем в селото на тупите… Дали ще издържи Алваро толкова време, ако е успял да се скриел някоя колиба?
— Дори и да са го пленили, той няма да бъде изяден веднага. Знаеш, че пленниците се пазят за тържествени случаи — отбеляза наставнически Курупедо.
— Твоите съплеменници ще дойдат ли с нас?
— Огненият човек е твърде важен и те няма да искат да го оставят в ръцете на тупите. Помисли каква сила ще придобие нашето племе, ако има такъв могъщ пиайе, който владее небесния огън и гърми и убива от такова голямо разстояние!
— Вярно е — съгласи се Диас.
— Всички ще се гордеят, че между тях има такъв човек!… Аз съм уверен, че и самите му врагове няма да се осмелят да го изядат…
— Все пак аз се безпокоя за неговата участ и бих искал…
Внезапно Диас се надигна, без да довърши фразата си и като отпусна греблото се вгледа в най-близкия бряг, прорязан от една малка рекичка, устието на която беше осеяно с островчета.
— Какво гледаш?
— Стори ми се, че чух някакво свистене, там в тръстиката — отговори Диас.
— Може би това е някой тапир. На брега на саваната има много от тях.
— Мисля, че това беше свистене на стрела.
— Да не би тупите да са се спуснали по тази рекичка, след като са се досетили, че сме отишли в саваната? — каза тревожно индианецът. — Но ние сме с лодка и няма да сглупим да слезем на брега!
— Но ти самият си ми казвал, че и те имат лодки.
Той бързо огледа саваната и като забеляза на близо група островчета, прибави:
— Дали няма да е по-добре да излезем на брега и там да дочакаме изгрева? Преди да прекосим саваната бих искал да се убедя, че тупите не се готвят да ни преследват с лодки.
— Напълно съм съгласен с теб — каза Диас. — Сред растенията ще бъдем в по-голяма безопасност, отколкото в тази лодка, която вече е забелязана от враговете ни.
— Тогава да гребем по-бързо! — извика индианецът.
Те загърбиха брега и като стрела се понесоха към едно от островчетата, обрасли с гъста растителност.
Тъй като брегът беше обраснал с гъсталак, скриха лодката под клоните на едно дърво, а те самите като се прехвърляха от клон на клон стъпиха на твърда земя.
— Почакай! — каза Курупедо, като обгърна с ръце правото и тънко стебло на една много висока палма. — Аз ще се покатеря на това дърво и ще видя дали тупите са ни последвали в саваната.
С голяма сръчност и бързина, той се покатери на самия връх на дървото, но едва го беше достигнал и започна светкавично да се спуска надолу.
— Идват ли насам? — попита Диас.
— Не — отговори индианецът.
— Тогава защо слизаш?
— Видях огън на брега.
— Около устието на рекичката ли?
— Да… и видях човешки сенки, които отиваха към саваната.
— Как мислиш, кои са тези хора? — попита Диас, след минутно мълчание.
— Няма съмнение, че се врагове.
— Значи това са тупи?
— Или някои други, еднакво опасни за нас. Кахетите са се отдалечили във вътрешността на страната, а те не са по-добри от тупите.
— Тези хора ни карат да губим време сега, когато то е толкова скъпо за нас! Дали да не потеглим?
— Не ви съветвам. Нощта още не е изминала и може да срещнем по пътя си някоя лодка. Нека прекосим островчето и проверим дали няма някаква лодка на противоположния му край. Започвам да се безпокоя.