Те се изтегнаха на дъното на лодката, сложиха граватаните до себе си, готови всеки момент да си послужат с тях.
Четирите лодки на диваците, предпазливо се приближаваха до брега, като плуваха една след друга, спазвайки помежду си разстояние от тридесет-четиридесет крачки.
Във всяка от лодките имаше по дванадесет души. На пейките в лодките лежаха граватаните и бойните криваци.
— Плували са зад нас край реката, а ние дори не сме ги забелязали.
— Хитри са тези разбойници!
— Ще видим дали ще успеят да ни заловят! — каза индианецът.
— Няма да допусна да ме изядат, докато не свършат всичките ми стрели, а засега имам още около петнадесет.
— И аз — каза индианецът.
Лодките се приближиха до тръстиките и се спряха на петдесет крачки от мястото, където се криеха бегълците.
— Да слезем ли тук? — попита един от индианците, които бяха в първата лодка.
— Да — отговори другият, който приличаше на предводител на експедицията, защото главата му беше украсена с диадема. — Те навярно са излезли на този бряг… Да се разделим на два отряда и да оставим часовой да пази лодките.
Като завързаха лодките си за едно дърво, което беше над водата, те се изкачиха по него и от клон на клон се прехвърлиха на брега.
— Ще им скроя един номер — прошепна Курупедо.
— Какво смяташ да правиш?
— Искам да им попреча да ни преследват.
— Как?
— Ще видиш.
Курунедо се надигна и с голяма предпазливост се измъкна изпод клоните и листата, които покриваха лодката.
Двата отряда, водени от двама диваци със запалени насмолени клончета в ръце, вместо факли, навлязоха в гъсталака и потънаха в него.
— Вече са се отдалечили — прошепна Курупедо, и като взе едно от греблата, изпробва дъното на саваната.
— Тук е достатъчно дълбоко — каза той. — Дъното не е песъчливо.
— Кажи ми какво мислиш да правиш? — попита нетърпеливо Диас.
— Ще отида да убия човека, когото са оставили да пази лодките — каза индианецът.
— Защо? Ако извика, другарите му веднага ще дотичат и ще се нахвърлят върху нас!
— Те не могат да вървят по водата.
— Не те разбирам.
— Ще убия човека и ще потопя лодките. Тогава по какъв начин ще ни преследват?
— Ти си по-хитър от тях!…
— Почакай ме тук, бели човече.
— А жакарите? Да не мислиш, че тук няма?
— Курупедо не се страхува — каза индианецът, като измъкна една пръчка, дълга тридесет и пет сантиметра, с остри краища.
— Тя е от желязно дърво — каза той. — Знаеш за какво служи, нали?
Той нагази тихо във водата, стиснал граватаната в зъби и като даде знак на Диас да не се помръдва, бавно заплува, като се стараеше да бъде в сянката на дърветата. Той плуваше толкова умело, че не се чуваше никакъв шум и изглаждаше така, сякаш не плува, а се плъзга като риба по водата.
Четирите лодки, както вече казахме, се намираха на петдесетина крачки от мястото, където се криеха бегълците.
В най-близката лодка седеше индианецът, който ги пазеше. Той беше седнал на носа на лодката, подпрян с кривака си. До него гореше дълъг насмолен клон.
Курупедо заплува тихо към него и се спря на петнадесет крачки от лодката, извън осветения кръг. Като се хвана с една ръка за тръстиките, с другата допря граватаната до устните си, прицели се внимателно и духна, стрелата излетя с леко свистене.
Тупи скочи на крака и се хвана с две ръце за гърдите. Опасната стрела се беше забила в гърлото му с математическа точност.
Индианецът я извади, като нададе остър вик и се наведе да вземе кривака си, на внезапно се олюля, разпери ръце, като че ли търсеше нещо за което да се хване и цопна в черната вода на саваната.
— Храна за кайманите! — измърмори Курупедо.
Като стисна отново граватаната в зъби, смелият индианец се приближи да лодката и със силен тласък я преобърна, като я остави да потъне. Същото направи и с останалите три лодки.
Когато те потънаха в тъмната вода, Курупедо се изкатери по надвисналия клон на дървото и погледна към брега. Индианците не се виждаха никъде.
— Те не са забелязали нищо! Сега можем да потеглим без да се страхуваме от преследване — избъбра той.
Той заплува предпазливо обратно към лодката, но внезапно се блъсна в нещо твърдо и грапаво и в същия миг подуши остра миризма.
— Жакари — извика той и направи няколко силни загребвания с ръце, за да се отдалечи по-бързо.
„Събудил съм го!“ — помисли си той.
Като се обърна но гръб, той се огледа, като държеше с дясната си ръка пръчката от желязно дърво с остри краища.