Лек шум и плисък на вода му даде възможност да се убеди, че зад него под водата плува кайман.
Курупедо се страхуваше да повика на помощ Диас, за да не го чуят враговете, които навярно бяха някъде наблизо. Затова той предпочете сам да се пребори със заплашващата го опасност.
Не бяха изминали и пет секунди, когато видя изплувалия на повърхността кайман, който вече беше разтворил страшната си уста да го погълне.
Курупедо не помръдна. Той едва движеше крака, за да запази хоризонтално положение на тялото, и щом кайманът се спусна срещу него, смело мушна в устата му дясната си ръка, която държеше пръчката с двете острия. Те се забиха едновременно в езика и небцето на чудовището.
Кайманът отскочи назад, като глухо изрева и започна яростно да удря водата с опашка.
Двете острия се бяха забили толкова дълбоко в устата му, че той не можеше нито да я затвори, нито да я отвори. Смъртта му щеше да настъпи след няколко минути, защото водата, която влизаше в гърлото му, скоро щеше да го задуши.
Курупедо бързо заплува нататък, като заобиколи каймана за да не получи удар от страшната му опашка, с която животното отчаяно удряше повърхността на водата, като повдигаше огромни вълни.
Диас, който чуваше шума и плясъка на водата, с тревога очакваше завръщането на другаря си.
— По-бързо, да тръгваме! — извика Курупедо, като доплува до него.
— А лодките на тупите?
— Потопени са.
— А часовоят?
— Мъртъв.
— От какво са тези вълни?
— От жакара, който ме нападна и сега издъхва.
— Ти си герой!
Курупедо се усмихна и като сграбчи греблото, повтори:
— Да тръгваме по-бързо!
— А другите няма ли да ни преследват?
— Как могат да го направят без лодки? — възрази Курупедо.
Те напуснаха убежището си и бързо се отделиха от брега.
— Да не се отдалечаваме твърде много — каза Курупедо. — Растителността на брега ни скрива от погледите им и ни пази от стрелите им.
— Как мислиш, дали ще ни търсят?
— Сигурно в гъсталака.
— Не съм се надявал, че това приключение ще завърши толкова благополучно за нас!
— Греби по-силно, бели човече!
Те продължиха да плуват край тръстиките, като се стараеха това да става безшумно и стигнаха благополучно до края на острова. Когато го отминаха и се намираха на около петдесет метра от брега, внезапно чуха остър вик:
— Ето ги!… Бягат!
— Проклятие! — извика Диас.
От гъсталака изскочиха хора и се спуснаха по брега.
— Наведи се! — извика Курупедо, като чу свистене на стрела във въздуха.
Диас легна на дъното на лодката и чу плисъка на водата.
— Те плуват към нас! — извика той.
— Аз имам кривак, а ти вземи греблото — отговори Курупедо.
— Но те ни обсипват със стрели.
Като се прикриваше с широката част на греблото, като с щит, Диас вдигна глава и погледна към брега.
Там няколко индианци подскачаха като бесни и стреляха, а стрелите им се забиваха в стените на лодката, макар че разстоянието беше значително. Други се хвърлиха във водата и заплуваха, за да настигнат лодката. Те плуваха с една ръка, защото в другата стискаха криваците си.
— Ах, разбойници! — извика Диас.
— Плуват ли насам? — попита Курупедо.
— Вече ни наближават!
— Да потегляме!
Те се заловиха за греблата, като се възползваха от обстоятелството, че индианците бяха започнали да изсичат тръстиката за да могат по-лесно да обстрелват бегълците. Но това кратко време беше достатъчно за лодката да се отдалечи и да стане недосегаема за стрелите.
Трима тупи, по-опитни и бързи плувци от другите, вече бяха успели да настигнат лодката, а единият от тях дори успя да се хване за кърмата, с намерение да скочи вътре. Но Диас го забеляза навреме и като грабна кривака на другаря си, му нанесе такъв удар по главата, че той повече не се показа над водата.
В това време Курупедо пусна една стрела към другия тупи и го улучи право в гърдите. Третият тупи уплашено се скри под водата, а примерът му бе последван и от останалите, които плуваха малко по-назад.
— Плувай, плувай! — извика Диас. — Вече няма да успееш да ни хванеш.
Без да обръщат внимание на яростните викове на останалите на брега индианци, които виждаха неуспеха на другарите си, но с нищо не можеха да им помогнат, Диас и Курупедо се заловиха да гребат и бързо полетяха на югозапад.
Показаха се първите лъчи на слънцето. Тъмнината бързо се разпръскваше и небето порозовяваше — известие за изгрева.
— Курупедо, да не объркаме пътя? — каза Диас.
— Не се страхувай, бели човече! Само греби по-силно. Имаме още доста път, а твоите другари може би се намират в опасно положение. Всеки удар на греблата увеличава шансовете им за спасение.