— Но нали казахте, че складът на кораба е пълен с вода, сеньор.
— Няма що! Ще бъдем принудени да търсим храна на брега. Аз видях по дърветата много птици, а ние и двамата не сме лоши стрелци.
Трябваше да се бърза. Пожарът бързо се разпространяваше. Кореа, с помощта на юнгата, спусна сала във водата, без особени затруднения. Океанът се успокои и нарядко се появяваха малки вълни.
Салът беше малък и лек и щом го спуснаха във водата, весело заскача върху вълните. След като се увери в неговата издържливост, Кореа сложи върху него двете бурета с барут и другите бойни припаси, както и всички дрехи, намерени в кабината на лоцмана. Като взеха сабите, секирите и пушките, те скочиха на сала и прерязаха въжетата, с които беше завързан за каравелата.
— А накъде ще го насочим, сеньор? — попита юнгата, като хвана греблата.
— Кореа огледа брега и след това, като посочи една от реките, вливащи се в широкия залив, каза:
— Ще отидем там… Там ще бъдем достатъчно далече от онова място, откъдето се появиха диваците.
IV
На брега
Салът беше доста издържлив благодарение на четирите бурета, прикрепени в краищата, и спокойно се люшкаше по вълните на залива. Кореа и юнгата бодро и усърдно започнаха да гребат, насочвайки сала към брега, без да отделят поглед от мястото, където се бяха скрили трите пироги на диваците. Те все още се страхуваха, че диваците се крият някъде сред гъстата растителност, покриваща брега на устието, и че могат да се появят внезапно. Но всичко в залива беше спокойно и само морски птици, невиждани до сега от Алваро, летяха над водата, ловейки риба. По целия залив, изпъстрен с островчета, не се виждаше нито една пирога. Тишината беше пълна, не се чуваха никакви подозрителни шумове, и нищо не нарушаваше спокойствието на този живописен зелен кът, на който беше съдено, с течение на времето, да стане едно от най-богатите, най-големите и най-безопасни пристанища на Южна Америка; само шумът на разбиващите се в скалите вълни нарушаваше донякъде тишината. Салът се беше отдалечил на стотина метра от горящата каравела, когато внезапно юнгата извика уплашено:
— Сеньор Кореа!
— Пак ли диваците — попита Алваро, който беше забравил другите не по-малко опасни врагове, които ги заплашваха във водите на Бразилия.
— Не… акули!
— Сякаш всички в тази проклета страна са се наговорили да ни преследват, за да се нахранят с нашето месо. В края на краищата, това става досадно!
— Акулите ни обграждат, сеньор!
Алваро извади греблото от водата и се огледа. Осем грамадни акули плуваха около сала, като от време на време отваряха огромните си уста. Те не сваляха очи от двамата корабокрушенци, като че ли искаха да ги хипнотизират.
— Тези чудовища са не по-малко опасни за нас от диваците — каза Алваро. — За щастие, устите им са такива, че не могат да ни хванат и свлекат от сала. Но погледни ги какви уста имат. Не застива ли кръвта в жилите ти, само като ги погледнеш, Гарсия?
— Да, освен това, ми се вие свят!
— Вземи сабята и отблъсквай онези, които биха се решили да се приближат до сала.
— По-добре да стрелям в тях.
— Пази Боже! С това ще привлечем вниманието на индианците, които се крият там в горите.
Акулите продължаваха да плуват около сала, а от време на време се мушкаха и под него и стоящите на него чувстваха през дъските грапавите им гърбове.
— Те искат да преобърнат сала — извика уплашено Кореа. Надявам се, че няма да успеят. А пък и ние можем да направим нещичко.
Като измъкна сабята си, той застана смело застана на самия край на сала и започна да нанася удари по водата. Но проклетите акули твърде охотно се потапяха във водата, избягвайки ударите, и се появяваха от другата страна на сала. Една от тях, изгубила търпение, а може би по-гладна от другите, със силен удар на опашката си изскочи внезапно изпод водата и като легна по гръб, разтвори грамадната си уста право срещу края на сала.
Това стана толкова неочаквано, че Кореа едва не падна в отворената уста на чудовището, което се готвеше да го погълне.
— Ах, по дяволите! — извика той, като си възвърна бързо хладнокръвието. — Работата става сериозна. Ако ни нападнат всички едновременно, загубени сме. Като забеляза, че акулите отново се готвят да нападнат сала, Кореа хвана сабята си с две ръце и като нанесе силен удар върху чукообразната глава на едно от чудовищата, отсече половината й. Ранената акула се скри под водата, като остави на повърхността и голяма кървава диря и плаващата отсечена част от главата си, заедно с окото, което все още пазеше свирепия си израз.