Ако Шатер се справеше с бастиона на Майсторите — Академията, той би могъл спокойно и на практика без бой да вкара многочислените си войски в златния град. В такъв момент едва ли всички Майстори биха се намирали в кулата. Оставаха още Школите по Изкуствата, но обучената да унищожава магьосниците един по един Инквизиция би могла безпроблемно да се справи с тези досадни пречки. Защото само Академията, заедно с Асамблеята, която се състоеше от най-опитните Майстори, би могла да координира действията на всички сили и да унищожи без особено затруднение всеки противник.
Така беше в продължение на много векове. Така беше…
Магическият орден представляваше невисоко здание с формата на куб. За разлика от кулата на Академията, която се издигаше гордо над целия град, то по нищо не се отличаваше от останалите сиви здания, които в цял Шатер имаха една и съща кубична форма. Работата не беше в това, че жителите на Шатер държаха непременно да се различават абсолютно във всичко от елирите. Напротив! Тъкмо елирите се стремяха да бъдат по-различни. А Шатер предпочиташе да строи сградите си не нагоре, а надолу. Тоест, броят на подземните етажи, дори и под най-неугледните къщурки достигаше до десет. Какво да кажем за Магическия орден? В момента той имаше трийсет етажа в дълбочина, а строителството тепърва започваше.
Съветът на Инквизиторите се събра на най-долния етаж. Това не беше от съображения за безопасност, просто така бяха решили. Изобщо, за разлика от Майсторите, които се стараеха да вършат всичко по правилата, шатеряните си живееха доста безгрижно. Дори тържествените Съвети на Инквизиторите повече приличаха на своеобразни събирания. Днешният извънреден съвет не беше изключение.
— Тази прехвалена Империя на елирите е възникнала хиляда години след Шатерския халифат. Даже по големина на територията и брой на населението тази така наречена Империя отстъпва многократно на нашата държава!
Това беше началото на „речта“ на Старшия инквизитор.
— Преди да се появи Академията в Лита, Шатер не е гледал сериозно на Империята на елирите и е считал малката държавица с прекалено крещящо име за селце в покрайнините. — Залата зашумя, в знак на съгласие. — Това не е било случайно. Елирите не са можели да се похвалят с нещо кой знае какво — нямали са особени постижения в мореплаването и риболова, воините им са били посредствени, а работниците — мързеливи. Единствената гора на територията им се е пазела от друиди, планините им — от тролове, дракони и прочее същества. Дори почвата в Империята им трудно можела да бъде наречена плодородна. Изобщо, по всичко личало, че съседите ни много скоро ще започнат да гладуват и сами ще пожелаят да влязат в състава на нашия Халифат, както са постъпили всички съседни държави. Да, но не се е случило! Тези подлеци приютили змия в пазвата си.
Залата притихна осъдително.
— Те дали убежище на неверниците, които завзели властта в Империята и започнали да налагат своите порядки. Сега всичките им градове са пропити с магия, хората са се превърнали в стадо, а всички се управляват от така наречените Майстори!
— Да се накажат! — изрева залата.
В такъв стил вече не едно десетилетие преминаваха Съветите на Инквизиторите. Въпреки това по-далече от виковете „Да се накажат!“, кой знае защо, нещата не стигаха.
— Да, наказанието е неизбежно — съгласи се председателят. — Мечът на разплатата отдавна виси над проклетите Майстори…
— Моля за думата — надигна се от мястото си един висок и слаб Инквизитор.
— Разбира се, разбира се — набързо се съгласи Старшият инквизитор. — Представителите на Наказателните бригади (така се наричаха отрядите, които преследваха „неверниците“) могат да вземат думата преди останалите.
Високата фигура на Наказателя се издигаше над всички в залата.
— Действително — със заговорнически тон започна Наказателят, — мечът на възмездието отдавна е вдигнат над главите на неверниците, но днес — той направи кратка пауза, — най-сетне успяхме да нанесем удар.
Залата посрещна това радостно известие с пълна тишина.
— И защо едва сега разбираме за това? — тихо попита Старшият инквизитор.
Залата зашумя в знак на съгласие.
— От съображения за безопасност не можехме да разпространяваме информация за операцията — спокойно проговори Наказателят. — Вече наведнъж се е потвърждавало, че врагът има шпиони сред нас, включително и — той обходи с поглед залата — в Съвета на Инквизиторите.