— Не разбра ли? С шатерските агресори. Кое не ти е ясно?
Невил се изсмя в лицето му.
Да-а… Щом и вечно невъзмутимият Невил се държи по този начин, значи работата е сериозна.
— Кой го казва? Ти ли? Как изобщо ти дойде на ум, че някой може да е нападнал Академията?! Това може да е… да е…
— Просто посред бял ден кулата се заклати като махало на часовник. Дребна работа! Всеки ден се случва! — произнесе Чез със сарказъм. — Може би някой участник в отборните състезания е попрекалил със заклинанията?
— Стига! — сопна се Алиса. — Трябва да се върнем в Главната зала и там ще разберем всичко.
— Какво сте застанали като вкопани?!
Чез пое с бърза крачка към телепортите.
Тръгнахме след него.
— Нека за всеки случай отида да разузная — предложи Чез, когато го догонихме. — Ако всичко е наред, ще се върна да ви кажа.
Кимнахме. Щом толкова му се иска да се прави на герой, защо да не му дадем тази възможност…
Чез стъпи на платформата на телепорта, но нищо не се случи. Той вдигна рамене и стъпи на съседния…
Пак нищо.
— За толкова време не се научи да използваш машинката — нервно се пошегува Невил.
Чез го изгледа свирепо, но премълча и стъпи върху следващия телепорт.
След тринайсетия несполучлив опит, Чез се предаде.
— И сега ли ще ме убеждавате, че всичко е наред?!
— Голяма работа, телепортите не работят! — неуверено произнесе Невил. — Забравили са да ги обновят, затова не работят.
Внезапно един от телепортите блесна ярко.
— Ето сега ще ги обновят и ще тръгнат… — Невил така и не довърши оптимистичната си фраза.
— Нас ще ни обновят! — като обезумял извика Чез.
Останалите бяхме изгубили ума и дума. Стояхме и зяпахме това, което излезе от телепорта.
— Р-р-р… — в знак на приветствие изръмжа каменния двуметров трол.
Да-а-а, най-типичен трол. Макар че никога не бях виждал трол на живо, прекрасно познавах тези мили създания от историческите книги.
— Имам предложение — прошепна Чез.
— Какво предложение? — също толкова тихо попита Невил.
— Бягайте! — ревна Чез и хукна по коридора.
Паниката е заразно нещо.
Едва в моята стая дойдохме на себе си.
— Видяхте ли го? — с треперещ глас попита Наив.
— Не, как бихме могли да видим този двуметров каменен трол?! На теб така ти се е сторило — не пропусна да го клъвне Чез.
— Какво прави тук този трол? — озадачено попита Алиса, поглеждайки към вратата.
— Върви да питаш — любезно предложи Чез.
Щом от него блика сарказъм в такива количества, значи и той се беше уплашил не на шега. И в това нямаше нищо чудно…
— Дайте да барикадираме за всеки случай вратата — предложи, както винаги, предвидливият Невил.
На секундата беше употребено моето многострадално легло и единственият ми шкаф.
— Какво ще правим? — осмелих се да попитам.
— Ще седим тихо като мишки и ще се молим на всички богове това каменно чудовище да не ни открие — отвърна Алиса.
Къде отиде всичкият й войнствен плам?!
— По-добре ще е да се молим изобщо да не ни търси — уточни Чез.
На вратата вежливо се почука.
— Олеле! — подскочи Наив, който се беше подслонил до шкафа, който се опираше в леглото ми, което пък затискаше вратата.
— Кой е? — неуверено попитах аз.
— Извинете, не бихте ли могли да излезете от стаята и да ме придружите? — прозвуча иззад вратата един добре поставен бас. — Нямаше нужда да бягате пищейки, защото най-малкото е глупаво, а и няма къде да избягате.
— Това тролът ли е? — учуди се Алиса. — Толкова културен…
— Знаем ги ние тези културните — изсъска Чез. — Първо те баламосат с приказки, а после… ту-уп по главата с каменното ръчище и… чао завинаги!
— Вие също ни извинете — високо изрече Алиса. — Ще ни кажете ли причината, поради която трябва да ви последваме?
— Страшна си! — пошепна Чез.
— Мила милейди — с плътен бас изрече тролът. Ако след една минута не излезете, ще бъда принуден да вляза, да хвана и петима ви за вратовете и да ви измъкна в коридора. — Безполезно е да се съпротивлявате, вашите магии не ми действат, така че излизайте докато съм в добро настроение. — Тролът помълча и добави: — При всичкото ми уважение…
— То-о-олкова култу-у-урен — подигравателно проточи Чез. — Като те размаже културно по стената, ще видиш.
— Какви са ни вариантите? Ще се предаваме ли? — попита разсъдителният Невил.
— Ще видиш ти едно предаване! — Чез му показа юмрука си. — Мислете как да се измъкнем оттук.
Очите ни огледаха стаята и се спряха върху единствения прозорец.
— През прозореца ли? — попита Чез. — Да се опитаме да литнем, а после долу да ни събират…