— Вампирката може да лети, тя няма да падне — забеляза Невил. — Алиса, колко е твоята товароподемност?
— Николко — тросна се вампирката. — Мен, между другото, както и теб, никой още не ме е обучавал да левитирам.
— Не можеш ли да се научиш? — мило предложи Чез. — Нали знаеш как малките птички ги учат да летят? Изритват ги от гнездото и те политат.
— Сега, като те изритам — Алиса тръгна към Чез, — ще отлетиш направо към Шатер.
— Чакайте, ами ако навържем пердетата и ги пуснем надолу, до долния етаж? — предложи Невил.
— От толкова високо, аз няма да се спусна! — запротестира Наив. — Освен това, долният етаж е без прозорци…
— Ще се наложи да използваме дрехите си — каза Чез. — Алиса, ти нали нямаш нищо против?
— Не, чакайте! — побързах да застана между тях. — Имам идея.
— Казвай бързо!
— Разбира се, не съм много сигурен, но ми се струва, че в ума ми е останал спомен от заклинанието на онова момче, което ми помогна да се изкача по стената… — леко се поколебах.
— Когато обръсна онзи фукльо ли? — прекъсна ме Алиса. — Разбрахме те. Действай!
— Ще ми трябва малко време. — Прехвърлих в ума си няколко цифри. — Поне петнайсет минути.
— Тролът няма да ни чака толкова дълго.
Сякаш за да отговори на Чез, тролът се обади.
— Още дълго ли ще мислите? Търпението ми се изчерпа.
— Ето, излизаме — извика Алиса и с жест ме подкани да започвам заклинанието. — Кажете ни, все пак, за какво ви трябваме?
— Не ми трябвате — разсмя се тролът. — Не сте ми по вкуса.
— И защо така? — обиди се Алиса.
Какво й ставаше? Вместо да се радва…
— Защото предпочитам печени зайчета — в гласа на трола прозвучаха мечтателни нотки. — С хрускава кожичка.
— Това е издевателство — изви Наив, който от много време насам сънуваше блюда с месо.
Слушах този разговор с крайчеца на ухото си, защото се готвех да сътворя заклинанието.
— Тогава за какво сме ви? — попита Невил и отиде в банята.
Общо-взето го разбирах, защото също бях много уплашен.
След няколко секунди, той изскочи от банята с кофа в ръка.
— Не ми трябвате на мен, а на този, който ме изпраща за вас — на драго сърце обясни тролът.
— Далече те е изпратил — с половин глас изрече Чез. — За да изпратиш трол в Академията, трябва главата ти да не е в ред!
През това време аз търпеливо отработвах в ума си плетеницата на заклинанието, което по народному се наричаше „троскот“ — това е едно увивно нещо, което расте много бързо, при това само в посоката, която си му задал.
С известна доза страх се наведох и погледнах в тъмното. Тъмнината в този случай ми действаше особено потискащо.
Тъкмо събрах сили и се готвех да изпълня заклинанието, когато Чез ме бутна по рамото. Дали случайно или нарочно, но цялото заклинание в миг излетя от главата ми.
— Какво правиш — викнах му аз. — Провали ми заклинанието!
— Аха, веднага го прехвърли на мен — възмути се Чез. — По-добре си кажи, че си го забравил.
— Аз ли съм го забравил?!
— Ти.
— Откакто съм се родил, нищо не съм забравял.
Чез тъкмо отвори уста да каже нещо и…
— Влизам! — рече се гръмовният бас зад вратата и нашата барикада се разлетя.
— Изчезни — закрещя Чез и се замята по стаята. Тролът спря в коридорчето и с любопитство загледа мятащия се по моята стаичка Чез.
— Този май е болен — предположи тролът.
Вдигнахме философски рамене.
— Всички вън, преди да съм се ядосал — предложи тролът. — Все още имате възможност да излезете цели оттук.
Неочаквано, Чез престана да препуска из стаята, извърна се към трола и запрати към него един фаербол.
— Уф — махна с ръка каменният гост. — Що за глупости? Принуждавате ме да действам.
— Ти ни принуждаваш да действаме — усмихна се Невил и изля кофата в краката на трола.
— Още един болен — смая се тролът.
— Глупак такъв! — обиди се Невил и сплете вече познатото ни ледено заклинание.
Тролът понечи да пристъпи към нас, за да ни разясни колко е вредно и безполезно да се използват магии в негово присъствие и се подхлъзна на леда. Браво, Невил!
— Какво чакате?! — изрева Невил. — Бягайте!
С помощта на някакво чудо успяхме да заобиколим падналия трол и да изскочим в коридора.
— Накъде?! — крещеше Чез.
— Стига крещя, паникьор такъв! — побесня Невил.
— Аз ли съм паникьор?! — възмути се Чез. — Аз, ако искаш да знаеш, му отвличах вниманието.
— Идиоти! — Алиса яко тупна и двамата по тила. — Веднага млъквайте и бегом след Наив!
— Какво аз, какво аз? — в такт повтаряше нашият наивен приятел.
— Това, че стаята ти е в най-отдалечения коридор — отвърна Алиса и погледна към мен. — Зак, пътьом да приготвиш заклинанието. Без него няма начин да се измъкнем.