Алиса беше права.
Отново притичахме покрай телепортите и свихме в коридора, където живееше Наив.
— Сега вече ме ядосахте! — пробуча зад гърбовете ни свиреп глас.
След това изявление нашата скорост се увеличи два пъти и за секунди се озовахме в стаята на Наив.
— Барикади? — делово предложи Наив.
— Безполезно е — не се съгласи Алиса, която незабелязано се беше превърнала в наш лидер. — Трябва да седим много тихо и да чакаме Зак да сплете заклинанието.
— Да, а след това да почакаме още малко, за да порасне растенийцето — любезно напомни Чез.
Не реагирах на техните разговори. Всичките ми сили и внимание бяха насочени към заклинанието. Важното беше нищо да не ме отвлича.
— Побързай, Зак — приятелски ме тупна по рамото Чез.
Тъкмо бях отворил уста, за да му кажа какво си мисля за него, и в дъното на коридора се чу страховит грохот.
— Идвам! — изрева тролът.
Бум!
— Това е врата — предположи Невил.
Бум!
— Още една.
Не се сдържах, изругах… и изрисувах последната шарка от заклинанието. На прозореца се показа самотно стръкче и започна бързо да расте.
Бум!
— Колко врати има по коридора? — нервно попита Невил.
Бум!
— Около двадесет — пресметна Невил.
Бум!
— Това е добре, — зарадва се Наив, замисли се и добави: — Двадесет е по-добре от десет, петдесет е по-добре от двадесет, а най-добре би било…
— Млъкни! — в един глас го изхокаха Невил и Чез. — Ти забрави ли защо трябваше да бързаш към стаята си? Върви да хапнеш, докато имаш тази възможност, защото може повече в този живот и да не ти се случи.
Бум!
— Аз… какво… вече не ми се яде…
Бум!
Звукът от избитата врата се сля със звука от тупването по тила на Наив, подарено му любезно от Алиса.
А растението вече беше голямо половин метър.
— Расте — отбеляза Чез.
Бум!
— Само че много бавно — каза Наив, страхливо поглеждайки към вампирката.
Невил изтича за още вода. Може номерът да мине и втори път. Бум! Плевелът вече почти се скри зад прозореца.
— Още пет минути и можем да излизаме — успокоих приятелите си.
Бум!
— Имаме ли пет минути? — безпокоеше се Наив.
Бум!
— Не — честно отвърна Алиса.
Бум!
— Този трол дойде твърде близо — отбеляза Чез.
— Стаите точно двайсет ли са?
Бум!
— Точно двайсет са — отговори Чез. — Но имайте предвид, че стаята на Наив не е последната в коридора. Има поне още три.
Бум!
— Съвсем наблизо е — пошепна Наив. — Това растение не е пораснало достатъчно, а и няма да можем всички да се качим на него.
Бум!
Всички се вторачиха в растението. Не му достигаше съвсем мъничко.
— Трябва да му отклоним вниманието — съвсем тихо каза Невил. — Ако нещо се случи, погрижете се за брат ми.
Бум!
— При съседната врата е!
Невил отвори широко вратата и изскочи пред трола с кофа в ръка.
— Не ме ли очакваше? — викна той и изля водата в краката на каменното чудовище. Сега трябваше да използва леденото заклинание, но нещо не му се получаваше.
— Теб те запомних — прогърмя тролът. — Сега ще ти покажа аз как ще ме буташ на пода, дребен хулиган такъв!
— Трябва да му помогнем — Наив понечи да тръгне към брат си.
— Кротувай — Чез го хвана за рамото. — Няма да се справим с трола, ако ще да сме десет човека.
— Нищо няма да му се случи — потвърди Алиса. — Тролът каза, че му трябваме живи. Сега да се измъкнем, а после ще спасим и брат ти.
— Не! — Наив блъсна ръката на Чез. — Ще му покажа аз…
Ако се съдеше по стойката му, Наив се готвеше да запрати по трола коронното си огнено кълбо.
— Невил, пази се! — викна Наив и… нищо не се случи.
Магията пак не сработи.
— Не стана — Наив обидено се нацупи и точно в този момент, юмрукът на трола се стовари върху Невил. Трябва ли да казвам, че от тази каменна ръка дори и най обучените в Изкуство не можеха да го спасят?
— Бързо към растението! — викна Алиса точно когато тролът вече ни беше забелязал.
— Няма да го оставя! — запъна се Наив.
Разбирах го напълно, но знаех също така, че не мога да остана. Нали някой трябва да разкаже какво се е случило?
Чез вече пълзеше по плевела към следващия етаж, а след него пълзеше и Алиса.
— Наив! — погледнах го право в очите. Наив поклати отрицателно глава.
— Ние ще сме тук, когато се върнете — окуражи ме той.
Хванах за растението, чувствайки се абсолютно нищожество. Само нищожество може да зареже приятелите си в беда. Не, аз така не мога!
— Късмет — викнах към Алиса и Чез и скочих обратно в стаята.