Наив тъкмо се мъчеше да скрие растението с пердето. Хвърлих се да му помагам, но не успяхме.
— Какво става тук?! — прогърмя тролът, когато вместо четири човека, завари само двама в стаята. — Къде са другите двама?
— Скочиха през прозореца — отговорих аз на драго сърце и пак се опитах да скрия растението със завеските.
— Разкарайте се, дребосъци — кресна тролът и с едно движение ни разпиля като перца.
— Това какво е? — той учудено изгледа моя плевел. — А, по това са се измъкнали другите двама.
— Аха — съгласих се аз. — Теб обаче няма да те издържи.
— Притрябвало ми е! — презрително подхвърли тролът. — На мен и вие ми стигате. Другите ще ги заловят по другите етажи.
Да си призная, това ме успокои. Страхувах се, че може да се опита да изтръгне растението или още по-зле, да тръгне след Чез и Алиса. А той нямал намерение да се затруднява, защото щели да ги заловят на другите етажи. Значи по другите етажи също бродят тролове?! Това вече е новина! Абсолютна инвазия!
— Вие, дребосъци, ми дойдохте до гуша! — каза тролът и хвана за яката Наив, който се опитваше да се промуши през отворената врата.
Реших да избера цивилизования път на преговорите.
— Прощавайте, не знам как да се обърна към вас. Сами ще дойдем с вас, няма нужда от насилие.
Тролът явно не беше толкова цивилизован. Иначе нямаше да ме удря по главата…
Дойдох на себе си в една полукръгла зала със средни размери. Такива зали в Академията имаше поне сто. Нямаше прозорци, стените й бяха съвършено гладки и синееха. Много напомняше залите за медитация, където бяхме прекарали толкова много време, а разликата беше само в това, че тук по средата се намираше някакво странно творение, съставено от огромно количество призми, които се допираха под особени ъгли. Като резултат се беше получило някакво подобие на човешка фигура. Това нечий паметник ли трябваше да бъде?…
— Най-сетне някой се събуди — проеча един странен глас.
Този глас вече някъде го бях чувал.
— Здравейте — казах неуверено и се огледах за събеседника си.
Както стана ясно по-късно, не бях сам в залата. Само че четиримата, които се търкаляха до мен на пода (трима, облечени в жълти ливреи, един — в синя), бяха без съзнание. Във всеки случай, не правеха никакви опити да станат от пода.
— Извинете, а вие кой сте? — попитах аз, като в същото време, внимателно оглеждах тези до мен.
— Аз съм „автомаг“ — с охота отвърна гласът.
Аха, „автомаг“! Бях чувал. Това май беше същество, което Кейтен беше създал по своя собствена технология, която никой друг, освен него не разбираше. Този глас бяхме чули по време на първия изпит и по-късно, в „Златния полумесец“. Общо-взето, на първокурсниците не се полагаше да знаят такива неща, но нашият възпитател на лекциите честичко ни разказваше за своите изобретения и на няколко пъти беше споменавал за предмета на своята гордост — „автомагът“. Вярно, от неговите обяснения нищо не бях разбрал…
— Казвам се Закари — реших да се представя.
— Знам — отвърна „автомагът“.
— А знаеш ли какво се случва в Академията? — веднага се поинтересувах аз и плахо се надигнах от пода.
Главата ми все още се въртеше и ме болеше. Тролът добре ме беше подредил.
— Знам — все така монотонно отвърна „автомагът“.
Настъпи тишина.
Приближих се до един от лежащите на пода.
Невил. Диша, значи всичко е наред.
— Кажи тогава! — креснах на „автомага“, тъй като вече губех търпение.
— Академията беше нападната.
— Това и без теб го знам! — изревах аз.
Тишина.
— Кой ни нападна? — продължих да разпитвам.
— Троловете… като цяло…
— Като цяло?
— И някой, който ги е пуснал тук. По всичко личи, че е човек.
Напълно логично. Без предателство Академията не може да бъде изненадана.
Приближих се до човека със синята ливрея. Кейтен?! И него ли се хванали? Интересно, как…
— Не беше трудно — отговори „автомагът“. — Когато магиите не действат, повечето Майстори стават абсолютно беззащитни.
— Ясно — измърморих.
Стоп! Не съм произнасял нищо на глас. Как тогава „автомагът“ ми отговаря?
— Настроих се на вълната на вашите мисли — отговори ми той. — Надявам се така нашето общуване да тръгне по-динамично.
Надявал се…
Бързо обходих останалите, които лежаха на пода. Бяха Наив и Стил. И двамата дишаха ритмично, значи бяха живи. Още не бяха заловени Алиса и Наив. Дано всичко с тях да е наред…