— Ти за къде си се разбързал? — безразлично попитах „автомага“.
— След няколко минути енергията ми свършва и аз ще се изключа.
— Какво?! Мислех си, че в Академията енергията никога не свършва. Нали тук непрекъснато се създават заклинания.
— Глупости! — прекъсна ме „автомагът“. — Енергията не идва от никъде.
И не се губи… Сякаш не знам!
— Това е известно… Тя се добива от въздуха, от слънчевите лъчи, от земята…
— Точно така — съгласи се „автомагът“. — Но в Академията използват такова количество енергия, каквото и самият Император не е сънувал.
— Тя откъде се взема? — попитах аз.
— Всяка „маргаритка“ изпраща една десета от енергията, която е събрала за деня по специална енергийна линия в хранилището на Академията.
Опа! Това за мен е нова информация. Значи ли, че Академията живее за сметка на града?…
— Може да се каже.
Пак ми чете мислите.
— Значи вече не постъпва енергия? Нали при теб също свършва?
— Енергията свършва не само при мен, тя свършва за цялата Академия — отвърна „автомагът“ и в гласа му прозвуча известна обида. — Някой от Върховните майстори се е възползвал от това, че по това време всички бяха в залата и е пренастроил телепортите с външно поле, които ни свързват с външния свят. Сега само троловете могат да ги използват, а външната защита няма да пусне никого да излезе от кулата. А главното е, че този някой е опустошил всичката енергия от хранилището на Академията.
Предател? В Академията?!
— Ами Върховните майстори? Нищо ли не предприеха?
— Предприеха. Първата вълна от агресори, която нахлу в Главната зала, беше пометена още на първата секунда.
— А след това?
— След това Майсторите използваха всичката енергия, до която можаха да се доберат.
— А нова енергия нямаше откъде да дойде… — полувъпросително казах аз.
— Именно — съгласи се „автомагът“. — Без енергия, могъщите Майстори са съвсем безпомощни.
— Като деца — допълних аз.
Интересно, в началото този „автомаг“ ми се стори като някакъв глупак, който трудно мисли. А сега приказката му стана съвсем човешка, мислите му също станаха много по-ясни.
— На мен, по принцип не ми е разрешено да общувам с хората, но сега сме в друга ситуация — реагира на мислите ми „автомагът“. — Енергията в кулата свършва, аз съм почти изчерпан. Чуй ме внимателно — вашият единствен шанс е да се доберете до Музея на историята. Разбра ли?
— Музея на историята — послушно повторих аз. — И такъв ли има? Не знаех. Това как ще ни помогне?
— Просто кажи на татко, че ви трябва Музеят.
— На кой татко? — не схванах аз.
— На моя татко — озъби се „автомагът“. Не знаех, че може да се сърди…
— Ти имаш баща?! — останах поразен.
— Кажи на Кейтен — неочаквано тихо изрече „автомагът“. — Кейтен… Кей… Кей…
— Хей, „автомаг“!
Тишина.
— Изключи се — констатирах аз. — Дойде време да будя армията.
Реших първо да събудя Невил, защото беше най-уравновесен.
— Невил — повиках приятеля си и разтърсих рамото му. — Събуди се.
— А! Какво? — измрънка той, с усилие отвори очите си и изведнъж пъргаво скочи на крака. — Къде е тролът?!
Изкара ми акълеца! А аз го мисля за уравновесен.
— Няма го — бързо го успокоих. — Доколкото разбирам, той ни е донесъл тук и е отишъл за другата порция.
— Драконите да го вземат! — изруга Невил и разтърка рамото си. — Как само ме е цапардосал, гадината!
— Познато ми е — казах аз и опипах главата си. — Да знаеш само, в каква каша сме попаднали!…
— Казвай, казвай — поинтересува се Невил.
— Не, така няма да стане — усетих се аз. — Дай да свестим и останалите и тогава ще разкажа, това, което знам.
Действие 2
— … а преди да се изключи, каза, че трябва да отидем в Музея на историята.
Кейтен, който, докато разказвах, нервно кръжеше около мен, спря и възкликна:
— Ама, разбира се! Само там можем да намерим подходящо оръжие.
— Оръжие ли? — като ехо повтори Наив.
— Този ваш музей къде се намира? — делово попита Невил. — И как се стига до него?
— Пеша — измърмори Кейтен. — Музеят е на последния етаж. Щеше да е добре, ако знаех какво точно е имал предвид „автомагът“…
— Значи смятате, че си струва да се обръща внимание на тази купчина старо желязо? — попита необичайно тихият Стил.
Кейтен рязко се извърна.
— Тази „купчина старо желязо“ е поне сто пъти по-умна от теб!
— Само питам — вдигна рамене Стил.
— По-добре си мълчи!