Тримата с братя Викерс се спогледахме. Нашият възпитател нервничи, нервничи и още как…
— А ние на кой етаж сме? — тихо попита Невил.
— Откъде да знам? — отвърнах. — Мен също са ме донесли тук в безсъзнание. Въпросът е защо са ни довлекли именно тук…
— Като видим нашия трол, непременно ще го попитаме — усмихна се Невил. — За Кейтен се досещам — когато е извършено нападението, той е бил тук със своя любим „автомаг“, но Стил как е попаднал тук? Къде са го заловили?
Въпросът беше съвсем логичен и не се притеснихме да го зададем на самия Стил.
— Та, излязох аз от здравния пункт и отидох до стаята си… м-м-м… по нужда, а когато излязох, кулата се разтресе.
— И ти ли срещна трола? — радостно възкликна Наив.
— Точно него срещнах — с измъчена усмивка отговори Стил.
— Сетих се! — неочаквано извика Кейтен. — В кабинета на Ромиус има телепорт. Ако предателят е успял да повреди общите телепорти, много ме съмнява, че е могъл да се добере до кабинета на Върховен майстор.
— Значи, има надежда? — с надежда в гласа попита Наив.
Кейтен се усмихна загадъчно.
— Първо трябва бързо да изчезнем оттук, защото тролът може да се върне всеки момент с нова партида пленници.
Нямаше нужда да ни моли. Жалко само, че вратата се оказа заключена.
— Не би трябвало да е заключена — озадачено каза Кейтен. — Ключалката е енергийна, а енергия няма…
— Кажете го на вратата — предложи Невил. — Може да разбере грешката си и да се отвори.
Кейтен се почеса по главата.
— Момчета… казвал ли съм ви, че тези врати са гола вода?
— Разбрах намека — зарадва се Наив и се приготви за атака.
— Кажете „чао“ на вратата — въздъхна Невил. — Той така влиташе вкъщи, когато беше гладен. От вратите оставаха само трески.
Наив се отдалечи на около десет крачки и със сърцераздирателен вик се затича към вратата. Едрата му фигура мина покрай нас с прилична скорост.
Чу се неистов грохот и… Наив прелетя в обратна посока с още по-висока скорост.
— Опа! — Невил го изгледа учудено. — Ако тези врати са гола вода, не знам кои са здрави.
Невил и Стил отидоха да свестяват Наив, а ние с Кейтен тръгнахме към вратата.
— Погледни, не е от вратата.
Тя действително се беше разлетяла на парчета, а през дупката се виждаше празния коридор. Това, което я държеше на мястото й, беше една дълга пейка, която я подпираше.
Пъхнах ръка в най-широкия процеп и преместих пейката.
— Моля! — произнесох и бутнах вратата. Тя падна и се разби на купчина малки късчета.
— Браво! — тросна се Кейтен. — Само глухите не те чуха.
Интересно, дали в нападението са участвали и глухи тролове? Какво иска от мен?! Когато Наив блъскаше по вратата, никой нищо не каза. А! Ето го и него.
Стил и Невил държаха под мишниците Наив.
— Малко ми се вие свят — оплака се „огненото момче“.
— Бързо всички в съседния коридор! — изкомандва Кейтен.
Обаче не стана бързо… При телепортите отново ни пресрещна тролът. Може и да бъркам, но мисля, че беше същият.
Огромната маса се изсипа от телепорта, държейки във всяка ръка по един човек в синя ливрея. И незнайно защо ги беше хванал за краката.
— Уха, нова плячка! — зарадва се тролът. — Чакай, чакай… — той се намръщи и се вторачи в нас. — Това е старата ми плячка! Бягате, а? И дума да не става!
Тролът много внимателно, почти нежно остави своя товар на земята и с широка крачка се запъти към нас.
— Какво ще правим? — попитах нервно Кейтен.
— Не знам — отвърна той. — На този етаж, за съжаление, няма прозорци и друг начин да се измъкнем, освен през телепортите, няма.
— Много радостно — въздъхна Невил. — Няма никакъв смисъл да си играем с него на гоненица. Троловете по принцип никога не се уморяват.
— Викерс никога не се предават! — неочаквано заяви Наив.
Това момче в последно време не престава да ме изумява. Зад добродушната и глуповата маска, оказва се, се крие личност, достойна за уважение.
— Слушайте — Стил ни изгледа учудено. — Вие и тримата бяхте завършили Школата по Изкуствата, нали? Може ли един трол да ви се опре?!
— Ами… — Невил опипа цицината на челото си. — Този не е само противник, нали виждаш, че е цяла ходеща стена.
През това време тролът плътно се приближи до нас и ни загледа отгоре надолу.
— Сами ли ще се върнете или да ви помогна?
— Кой тука прави боклук?! — разнесе се зад гърба на трола един пронизителен глас.
Каменният трол се обърна и само дето не седна от изненада върху нас.
— А ти кой си? — подозрително попита той.
— Чистачът — радостно изпищя Наив. — Аз ви казвах, но вие не ми вярвахте!
С Невил смаяно се спогледахме.