Някъде пред нас периодично се разнасяше звукът от падащи и чупещи се предмети от безценната историческа старина.
— Ще действаме така — произнесе Кейтен. — Разпръскваме се между редовете и тръгваме да помогнем на Келнмиир. По пътя внимателно четете табелките под експонатите и търсете нещо, което да може да ви свърши работа. Имайте предвид, че могат да се използват само предмети със собствен енергиен запас, а те тук не са чак толкова много. И моля ви, търсете по-прости неща от типа „активираш го — работи“, а не тези, които имат инструкции за употреба колкото няколко тома — от тях също има цели купища.
— Разбрано — козирувахме ние и се втурнахме в акция.
Да се ровиш тук се оказа интересно занимание. Аз поне се чувствах като хлапе в магазин за детски играчки.
Първата вещ, която грабна моето внимание, беше един красив двуръчен меч. Забелязах го отдалеч и побързах да го разгледам. Табелката до него гласеше „меч каменолом“. Първоначално не повярвах на очите си. Беше ми провървяло жестоко! По-добро нещо за битка с трол не можеше да се измисли…
По-надолу на табелката следваше инструкцията за употребата му. „Хванете меча с дясната си ръка, ако сте десничар, или с лявата, ако сте левичар. Замахнете към врага си само ако добре сте се прицелили, за да не повредите заобикалящата ви среда. Всичко, което трябва да сторите, за да отключите специалните качества на меча, е да насочите към него енергийния поток“… Нямаше смисъл да чета по-нататък. Откъде да му взема енергия? Макар че… ако го дам на вампира, кой знае какво щеше да се получи…
Хванах меча в ръка — беше двуостър и дълъг почти колкото мен. И тежък, драконовският… Не, мисля, че няма да се хареса на вампира. На него може би ще му трябва меч металорез.
Направих две крачки встрани от меча и видях една секира. На нейната табелка пишеше „секира железосекачка“. Голяма секира… за две ръце… не, помислих си, вампирите не си падат по секири. Със сигурност. Следващият експонат, който привлече вниманието ми беше един малък пръстен. Табелката съдържаше кратка, но изчерпателна информация:
Веднага опипах с ръка масата с надеждата да намеря още някоя от тези, безспорно полезни дреболийки. Нямаше. Всички експонати в Музея бяха само единични екземпляри. Надявах се пръстенът все още да пази тези десет „вълшебства“. Можех, разбира се, да го потъркам и да проверя… но тогава можех да забравя за тази енергия. Да се надяваме, че пръстенът е запазил енергията. Така е много по-приятно. Сега… как мога да използвам тази енергия? Срещу железния голем с огнени кълбета и прочее дреболии не можеш да се изправиш… срещу троловете — също. Дали да не дам пръстена на Кейтен? Това беше добра идея!
Сложих пръстена на ръката си и продължих по-нататък, като периодично се оглеждах за приятелите си. Малко по-отзад и по-вляво от мен пристъпваше Невил, който носеше на рамото си някакъв странен предмет, нещо като дълго и огънато копие. Още по-вляво вървеше Стил, който се беше окичил от главата до петите с някакви въженца. Останалите не ги виждах, изглежда стелажите ги скриваха.
Ако се съдеше по усилващите се звуци от борбата, се приближавахме до мястото на схватката между вампира и железния голем. Време беше да си намеря подходящо оръжие…
Колкото и да е странно, подходящо оръжие се намери съвсем скоро. То се оказа една изрядно проскубана метличка. На нейната табелка пишеше: „Универсална метла. До изобретяването на универсалните заклинания се е използвала широко в бита. Има автономно захранване, разчетено за едноседмично използване. За включване в режим «метене», натиснете бутона «начало» и замахнете. Силата на «метенето» зависи от силата, с която натискате бутона.“
Автономно захранване — чудесно! Само че как действа самата метла, сякаш не разбрах напълно… Впрочем, зарядът й е за една седмица, значи мога да проверя как действа.
Затова натиснах с всичка сила бутона и замахнах…
Всички стелажи около мен се разлетяха във всички посоки, а грохотът беше направо неописуем!
На това аз му викам „да изметеш“! Само че не ми е ясно защо преди няколко века са чистили по този начин?!…
— Какви ги вършиш?! — извика Невил, който по чудо се измъкна от сипещите се експонати и отломки.
— Извинявай — виновно разперих аз ръце. — Това беше проверка на моята универсална бойна метличка.