Кейтен изхъмка неопределено и посъветва вампира да се скрие зад нашите широки гърбове, докато големът се приближи.
Направи ми впечатление, че на голема този път му отне повече време да стигне до нас.
— Не бързай, Зак — помоли ме Стил. — Сега е мой ред.
Той мина напред, размота едно от въжетата си и го хвърли върху голема. Когато го докосна, то започна да се движи като живо и омота наполовина скъсената му фигура в плътен пашкул.
— Хоп и готово! — злорадо се разсмя Стил.
— Ще издържи ли въжето? — попита Наив и за всеки случай взе тоягата в две ръце.
— При всички случаи имаме време да се махнем, докато големът успее да се развие — каза Кейтен.
— Забравихме за телепорта, който работи — напомних аз. — Сега нашествениците също са в Музея. Какво ще им попречи като нас да се възползват от експонатите?
— Това може да не са нашественици — забеляза Стил.
— Толкова повече — парирах аз. — Трябва да разберем кой е в Музея и да действаме според обстоятелствата.
— Представете си, че на Майсторите и на учениците, които са затворени в Залата, им е нужна помощ! Ние така ли ще си стоим тук?! — не се предаваше Стил.
— Спокойно, момчета — помирително рече Кейтен. — И без това на връщане към телепорта ще претърсим Музея и по пътя ще обсъдим всичко. Нека да не губим време в спорове.
Трябваше да се съгласим. Напоследък Стил започваше все повече да ме нервира и реших да си отварям очите за него… за всеки случай.
— Ще се разделим, но така, че всеки да вижда останалите — нареждаше Кейтен. — Келнмиир, ти ще можеш ли да се придвижваш нормално?
— Няма проблем с придвижването — врътна глава вампирът. — Обаче да знаете, че ако стане меле, няма да мога да помагам… освен ако не си намеря по пътя някакво подходящо оръжие.
Разбрахме се. Така се случи, че Келнмиир тръгна заедно с мен.
— Зак — обърна се той към мен, веднага щом се оттеглихме от останалите. — Знаеш ли, че по теб има явни следи от хипноза? Ако разполагахме с малко повече време, бих могъл дори да ти кажа каква точно е хипнозата.
— Знам — измърморих. Точно сега, никак не ми се разговаряше. След думите на Стил, настроението ми съвсем се развали.
— Мисля, че се досещам за кого се притесняваш — продължаваше вампирът.
— И какво? — още по-недружелюбно попитах аз.
Келнмиир спря рязко и вдигна някакъв предмет от пода.
— Ами това, че при Алиса всичко е наред. Ако с нея се беше случило нещо неприятно, щях да го почувствам.
— Така ли? — учудих се. — Да не би вампирите да се усещат помежду си?
— Понякога — отвърна Келнмиир. — Случва се доста рядко, но се случва. Такава връзка съществува, да речем, между близки роднини.
— Да бе! — разсмях се аз. — Ти за какъв ме вземаш? Вие с Алиса сте от два съвършено различни клана. За какви роднински връзки ми говориш?!
— Представи си, че имаме такава връзка — и Келнмиир се усмихна широко, показвайки вампирските си зъби.
— Тази връзка ли ти казва, че при нея всичко е наред? — недоверчиво попитах аз.
Келнмиир се замисли.
— Не го казва еднозначно — най-сетне отговори той. — Тя може да е в плен, може да е упоена, вързана… но едно мога да твърдя със сигурност — Алиса е жива и никой не й причинява болка.
Замислих се. Да се радвам ли на такива новини или да не се радвам?… В крайна сметка, стигнах до извода, че е по-добре да се зарадвам. Ако Алиса е жива и не й причиняват болка, значи всичко при нея е наред, за Чез сигурно важи същото. Това ми подейства успокояващо.
— А каква е връзката ви? — попитах, вече малко по-бодро.
— Тя е моя правнучка — отвърна Келнмиир.
— Какво? — смаях се аз и като се спънах в нещо, рухнах на пода.
— Тихо! — прошепна Келнмиир и се смъкна до мен. — Погледни.
Погледнах послушно натам, накъдето сочеше вампирът и видях три трола, които идваха точно към нас. Тези каменни грамади вървяха мълчаливо и стъпваха много меко, затова не бяхме ги чули.
— Виж само колко тихо стъпват. Умни момчета — отбеляза Келнмиир и като помисли, добави: — За тролове.
— Надявам се, че другите са успели да се скрият — пошепнах аз.
— Страхувам се, че не е така — въздъхна Келнмиир, когато троловете рязко смениха посоката. — Ще пълзим зад тях. Ако нещо се случи, ще ги ударим в гръб.
Да се пълзи с метла в ръка не е много удобно, а как ли се справяше Келнмиир с това, което беше намерил на пода?… Когато се загледах, видях, че е взел меча, който аз не харесах. Сигурно е много тежък… Стоп! Взел е и секирата! Тя е… за сечене на желязо. Да не повярваш, че успява да пълзи така натоварен!