— Да беше взел и чука — не можах да се удържа.
— Ти видя ли чука? — оживи се Келнмиир.
— Късно е — въздъхнах аз. — Остана зад предния завой.
— Ако искаш, да се върнем — предложи вампирът, но бързо се опомни. — Макар че… не… ще закъснеем за най-интересното.
— Давай по-бързо — предложих аз. — Всъщност, защо пълзим, след като троловете отдавна свиха зад завоя?
Вампирът спря и се замисли.
— Не знам… Как беше… ловна страст ли… или не?…
— Не — тихо изсъсках аз, надигайки се от пода. — Това не е ловна страст, това е някакъв дебилизъм.
— Добре — мръдна с рамене вампирът, което в легнало положение изглеждаше доста странно.
Той стана от пода и с юнашко движение метна на рамо меча и секирата, като само по чудо не ми отнесе главата. Точно в този момент зад завоя се чу оглушително стъргане…
— Започна се! — викнах аз и се спуснах да помагам на приятелите си, с метличката на гръб.
Само че моята помощ, както и тази на вампира, с всичките му оръжия се оказаха ненужни. Когато дотичахме до ъгъла, на около петдесетина метра от мястото на битката, от трите трола на краката си стоеше само единият и то вече хванат в клещите на Невил и Наив. Кейтен стоеше отстрани, явно, за да координира действията им, а къде беше Стил, не успях да видя.
— Май вече няма защо да се бърза — обобщи Келнмиир, надничайки иззад рамото ми.
— Да-а-а… — отговорих.
По-нататък обаче събитията взеха съвсем неочакван обрат. На сцената излязоха около двайсет трола. Къде се бяха крили досега не знам, но действията на тези каменни глави бяха много ловки. След като се разделиха на три групи, троловете оградиха моите приятели.
— Нашата помощ, все пак, може да се окаже необходима — поправи се Келнмиир. — Само че дали ще е достатъчна?
Първи хванаха Невил. Наив успя да избуха единия трол по главата и от удара се разхвърчаха камъни във всички посоки. Троловете уважаваха враговете си, затова вместо да го завържат, го треснаха силно и подло с тояга по главата. През това време Кейтен беше успял, неизвестно как, да натръшка два трола, но по-нататъшната му съпротива стана безсмислена и той се предаде. Троловете бързо го завързаха и мисля, че за всеки случай даже го удариха по главата.
— Драконите да ги вземат! — изругах аз и ударих в земята бойната си метла.
— Изглежда ще трябва да изчезваме — каза Келнмиир.
Няколко трола вече поглеждаха с подозрение към нас.
Нямах възражения, защото разбирах, че с нищо не можем да помогнем и ние с Келнмиир много предпазливо се запромъквахме към хранилището с експонатите.
— Може би все пак бихме могли да им помогнем — зададох на вампира въпроса, който ме вълнуваше, вдигайки метлата от пода.
— Само помисли — отговори вампирът. — Там имаше около двадесет трола. Нямаше да можем нищо да направим, само дето щяха и нас да хванат и да ни разкъсат на парчета.
По принцип бях съгласен с него… но да оставиш приятелите си в беда?… Така не мога. Наистина, в разгара на схватката нямаше как да им помогнем, дори не успяхме да притичаме, а след боя — още по-малко. С тази метличка трудно можех да се противопоставя на двадесет трола, а вампирът, макар че влачи със себе си меч и секира, едва ли би могъл да се възползва от тях, защото нямаше сили… или имаше?… Но можехме, да речем, да тръгнем след тях и да изчакаме подходящ момент, за да ги освободим. Освен това, Стил не бяха го хванали, но пък, ако той беше решил да се скрие, него нямаше да можем да го открием по никакъв начин. Ами, ако беше решил да ги освободи? Ако можехме да нападнем от няколко страни, то може би…
— Да ти кажа, много се съмнявам, че ще можем да освободим Кейтен и приятелите ти — все едно четеше мислите ми, каза вампирът. — Нямаме право точно сега да вършим необмислени неща, защото ние с теб в момента сме може би единствените, които са на свобода.
Гледай ти! А разправят, че вампирите били лишени от здрав разум.
— А и за какво ни е да рискуваме по този глупав начин? — продължи Келнмиир. — Нека се доберем до главната Зала, където са обсадени Майсторите, там ще има поне няколко десетки трола и там ще си направим купона!
Ъ-хъ. Изглежда, все пак, със здравия разум на Келнмиир има проблем…
— Дори не зная какво да ти отговоря — признах си аз.
— Впрочем, ако толкова искаш да се биеш, мисля, че специално за теб до телепорта стоят няколко трола — зарадва ме вампирът.
— А ти знаеш ли как се управлява телепорт? — сетих се изведнъж.
— Честно казано, не, но мисля, че е настроен на кабинета на Ромиус, така че едва ли ще се изгубим — Келнмиир безгрижно отхвърли моите съмнения.