Когато излязох от телепорта, с ужас видях Келнмиир да замахва към мен с брадвата. От страх стиснах очи… той да не би да е решил…
— Какво се вкопа?! Веднага слез от телепорта! — гневно кресна вампирът.
Бързо слязох от платформата и Келнмиир стовари брадвата върху кръглия диск.
— Защо се забави? — попита вампирът, като нанасяше удар след удар по диска.
— Трябваше да свърша нещо — отвърнах аз. — Хей, стига толкова! От този телепорт едва ли вече някой ще може да се възползва.
— А, да… — смути се вампирът. — Увлякох се…
— Сега какво? — попитах аз, като се опитвах да овладея нервната си треска.
— Имам една идея — мечтателно произнесе Келнмиир. — Нещо много интересно и много опасно.
Едва не припаднах.
— Не може ли да се ограничим само с интересното? — попитах.
— Не! — отсече вампирът. — Без да е опасно, нищо не е интересно.
Приседнах на крайчеца на дивана и усетих как краката ми треперят.
— И какво предлагаш?
— Не се разполагай тук — завъртя глава вампирът. — Троловете влачеха сандъци в телепорта, което ще рече, че всеки момент ще нахлуят тук за още. Аз тръгвам, ти прави каквото искаш.
Скочих като ужилен и се затичах след вампира. За наш късмет, в коридора нямаше никого.
— Къде отиваме? — попитах озадачено.
Нали стационарните телепорти пропускаха само тролове? Прозорци на етажа на Майсторите, кой знае защо, нямаше, а единствения телепорт, който работеше, ние току-що бяхме потрошили. Какво ли беше намислил вампирът?
— Имаме следния избор: или да се разходим из кабинетите на Майсторите и да потърсим телепорт, или да отидем при стационарните и да издебнем някой трол…
— А какъв е смисълът? — не разбрах аз.
— Ами… да намерим нестационарен и да поскачаме из етажите, докато попаднем на седемдесетия.
— Нямах това предвид — прекъснах вампира. — Питам, за какво ни е да издебваме трол?
— Абе… — ухили се вампирът. — Ловна страст…
Едва се сдържах да не го пратя, с ловната му страст заедно, не знам къде!
— Нека оставим лова на тролове за по-късно — изрекох колкото се може по-спокойно.
— Така да бъде — съгласи се вампирът. — Откъде започваме?
— Логично е да има телепорти в кабинетите на Върховните майстори — пресметнах аз. — Така че нека първо видим какво пише на вратите.
— Виж — вдигна рамене Келнмиир.
Послушно запристъпвах към началото на коридора, но изведнъж зад мен се чу невероятен трясък.
— Откри ли? — попитах аз, притичвайки до избитата врата.
— Не знам — прозина се вампирът. — Ако искаш, прочети табелката, но тук със сигурност телепорт няма.
Келнмиир каза това, отиде до следващата врата и също я изби с крак.
— Ясно — въздъхнах. — Можем да добавим в списъка на унищоженото имущество и тези врати.
Ако на етажа скоро се появяха тролове, никак нямаше да им бъде трудно да ни намерят. Освен ако не са напълно глухи…
Докато вампирът трошеше вратите една след друга, аз се облегнах на стената и се опитах да подредя мислите си. Да си призная, замисълът на Келнмиир още не ми беше ясен. Той не знаеше как се настройват стационарни телепорти и затова можехме да попаднем на който и да било етаж… а можехме и изобщо да изчезнем. Ако попаднем на етаж с прозорци, бихме могли да се спуснем до произволен етаж… но какво от това? На етажа на Главната зала няма прозорци и до там се стига само с телепорт. Това е задънена улица.
Някъде след десетата врата Келнмиир се провикна радостно:
— Намерих!
Бързо отидох при него. На вратата, която лежеше на пода, видях табелка. На нея пишеше: „Шинссимус Стидвел“.
Точно това ли трябваше да се случи?! Да нахлуем като разбойници в кабинета на любимия ми учител…
— Е? — попита Келнмиир. — Кой влиза пръв?
— Ти, разбира се.
— Защо аз — учуди се вампирът.
— Как защо? „Напред към неизвестното! Ловната страст“… — усмихнах се аз, доволен, че можех да взема вампира на подбив.
— Да, може да се каже, че това е аргумент — въздъхна вампирът. — Тогава, да се уговорим така: ако до една минута не се върна, значи съм размазан някъде по етажите и в този телепорт не бива да влизаш или са ме заловили троловете… макар че не, те всъщност няма как да ме заловят.
— Звучи логично — съгласих се аз. — А ако се откажем от телепорта? Не може ли да се опитаме да стигнем до Главната зала по друг начин?