— Разбрано — съгласих се.
Келнмиир изчезна в тълпата, а аз взех своята универсална бойна метла и поех по посока на телепортите, които се намираха в коридора. По пътя ме спряха два пъти Майсторите, които дежуреха пред входа на главната Зала, но щом чуеха името ми, веднага ме пропускаха.
Пред телепортите ме посрещна Шинс.
Не може да бъде! Този ли е „истинският Майстор“?! Боже, защо ме наказваш?!
— На̀ — избуча той и ми пъхна в ръцете една червена ливрея. — Не знам за какво си му притрябвал на вампира, но не си вири носа! Ще те следя изкъсо и ако направиш някой подозрителен номер, ще се сърдиш на себе си!
— Защо не ме обичате? — не се сдържах аз и зададох въпроса, който от толкова време ме терзаеше.
— Винаги съм ненавиждал шпионите — процеди през зъби Шинс. — И няма да позволя на никоя шатерска гад да навреди на Академията.
И този ме мисли за шпионин.
— Не съм шпионин — за кой ли път повторих аз. — Това, че съм бил хипнотизиран, изобщо не е доказателство…
— За мен е доказателство — хладно отговори Шинс. — Ето ти тази ливрея, бързо се обличай… Къде е онзи вампир?
— Сега ще дойде — отвърнах аз, подпирайки метлата до стената и послушно обличайки ливреята.
Стояхме точно срещу телепортите и затова веднага видяхме светкавицата на единия.
От телепорта излезе каменен трол.
— Трябва ми някой Майстор — изръмжа той. Двамата с Шинс се спогледахме.
— Веднага ще ви го доведем — почти в един глас отговорихме и двамата и направихме крачка назад. Ако Шинс имаше само намерение да се измъкне, аз смятах да взема метличката и да измета трола от този етаж.
— Вие ще свършите тази работа — каза тролът, след като ни огледа. — Ще взема и двама ви, единият ще е резерва…
Нито Шинс, нито аз успяхме да направим крачка. Тролът ни сграбчи и ни напъха в телепорта.
Преди да блесне светкавицата, успях само да си помисля, че теглото на трола е по-голямо от това, което телепортът можеше да понесе. Следователно, шансът да ни размаже по етажите рязко се увеличаваше…
Действие 6
— Вместо един си довел двама Майстори?
— Единият е резервен — вдигна рамене тролът. — Ако нещо се случи с първия.
Бяха ни довлекли в една зала, където се бяха разположили няколко трола със зацапани препаски. По всичко личеше, че тези бяха мозъците, които ръководеха цялата операция. Иначе, за какво им бяха нужни картите на Академията, които бяха опънали на масата?
— Хубаво — съгласи се вторият трол. — Както Дхарм поръча… Майсторът трябва да проверява телепортите преди всеки преход. Няма лошо да са двама. Тъкмо ще става по-бързо.
Двамата с Шинс се спогледахме.
— Извинете ме, но вие умеете ли да проверявате телепорти? — тихо попитах аз.
— А ти как мислиш? — Шинс ме изгледа отвисоко.
— Ясно — въздъхнах.
Един от троловете хвана Шинс за яката.
— Засега този остава тук. Трябва да го разпитаме.
Вторият трол ме вдигна безцеремонно във въздуха.
— А този ще дойде с мен.
Забавна работа… Как бих могъл да отида с него, когато краката ми висят на половин метър от пода?!
— Ти разбираш ли от телепорти? — извърна поглед към мен Шинс.
Моят трол се обърна и тръгна към вратата, като продължаваше да ме държи за яката.
— Вие как мислите? — обречено отговорих на въпроса с въпрос и напуснах помещението, все така висейки.
Каменният трол ме домъкна до телепорта и много внимателно ме постави на пода.
— Хайде, малкия, казвай, работи ли този… — тролът се замисли — този телепорт?
Той, както ми се стори, наслуки посочи един от телепортите.
— Работи — веднага отговорих аз.
— Бърз си — неодобрително избуча тролът. — Сега, мини през него. И внимавай, ако изчезнеш, главата на твоя приятел хвръква!
Логиката на тези тролове беше действително на висота. Как ще разберат дали съм изчезнал или ме е размазал телепортът, ако не работи? Макар че знам ли, това може да е съпроводено с някакви визуални ефекти… И ако главата на Шинс хвръкне, кой ще им проверява телепортите? От друга страна, те могат да си вземат други проверяващи, нали на двайсетия етаж има цяла тълпа „резервни“ Майстори.
Приближих се послушно до телепорта.
Ще рискувам, няма как.
Една крачка към платформата и вече бях на друг етаж.
Някъде в едно ъгълче на съзнанието ми се появи една подла мисъл — да си плюя на петите, пък нека на Шинс му откъснат главата! Какво ме интересува? Тъкмо това гадно старче ще си получи заслуженото.