— И какво трябва да направим?
Най-напред се промъквахме към Музея на историята, след това — към Главната зала… но колкото и да се напъвах, не можех да измисля какво трябва да се направи, за да… за да… може би за да освободим Майсторите…
— Трябва да свалим външното поле на Академията — поясни Шинс. — Сега е нощ, но и през нощта въздухът е зареден с енергия. Нощем тя действително е в по-малки количества, отколкото през деня. Най-общо казано, ако свалим консервационното поле, енергията от околния свят ще нахлуе в Академията и тогава Майсторите ще могат да изтласкат троловете за по-малко от пет минути.
Едновременно погледнахме към троловете, които се суетяха около дървените сандъци.
— Това би било страхотно! — признах аз. — Обаче как ще го постигнем?
Шинс се замисли. Имах чувството, че той все още не ми се доверява напълно.
— Трябва да се измъкнем по някакъв начин от сградата на Академията.
— Да предположим, че се измъкнем… После, какво?
— После ще действам аз — въздъхна Шинс и ми показа един пръстен. — Позна ли го?
Кимнах.
Разбира се, че познах моя заряден пръстен. Значи, Ромиус го е дал на Шинс, за да го използва при свалянето на консервационното поле.
— Никой друг, освен мен — нито ти, нито твоят приятел — вампирът, няма да може да разруши това поле — продължи Шинс. — Внимавай, това, което ти казвам, е много важно и ако троловете научат дори нещичко, вече ще знам кого да обвиня.
Огледах се притеснено. Току-виж някой ни подслушал, а сетне ще стоварят всичко върху мен.
— Тоест, ние с Келнмиир ще трябва да осигурим вашето излизане от Академията — уточних.
— Именно — съгласи се Шинс. — И тъй като вампирът не е тук, сега цялата отговорност ляга върху теб.
Иди ги разбери! Ту те наричат шпионин, ту ти стоварват цялата отговорност… Как му казват на това?! И как бих могъл да осигуря излизането на Шинс, когато единственото ми оръжие — моята универсална бойна метличка остана в Главната зала?! Край! С Академията е свършено!
— Не можете ли да унищожите полето от прозореца? — вяло попитах и се досетих, че в Музея няма прозорци… Но току-виж се появила някаква възможност, докато обикаляме телепортите. Вярно, Шинс не е глупак и ако досега му се беше удала възможност, със сигурност щеше да се възползва.
— Полето може да се унищожи само от първия етаж — потвърди опасенията ми Шинс. — Така е заложено от начало, когато е конструирано. Създадено е преди седем века и няма кого да попитаме защо е направено точно така. Което е жалко. Сигурно неговият създател е имал свои планове. Които, слава богу, не са се изпълнили!
Пак ми разкрива някаква тайна. С всеки разказ ме набутва все по-дълбоко. Дори наистина да не съм шпионин (вече не бях сигурен…) и вземем, че победим, могат да ме премахнат просто като човек, който знае твърде много. По-рано и през ум не би ми минало, че Майсторите могат да бъдат способни на такива неща, но сега съм абсолютно уверен, че ако трябва, току-виж изчезна завинаги. Особено след този ритник, който получи Академията от шатерските нашественици. Сигурен съм, че оттук нататък ще елиминират всеки, който им се стори дори малко подозрителен или опасен. Впрочем, нека оживея дотогава…
— Имате ли някакви идеи как да се измъкнем оттук?
— Ами… — Шинс (о, чудо!) се смути. — Не съм свикнал да действам… без магия. Всички проблеми и задачи вече повече от сто години решавам единствено с помощта на Занаята и затова в тази ситуация ми е малко трудно… да мисля разумно.
Да-а… Здраво сте се ояли, господа Майстори! Добре поне, че не сте се отучили да ходите по тази грешна земя и не сте заменили разходките пеша с левитация.
— Значи, аз трябва да измисля нещо — въздъхнах тежко.
През главата ми мина една самотна, но много бойна мисъл. По-добре да бях шпионин. Проблемите щяха да са много по-малко.
— Дали не бихте ми развързали ръцете? — сетих се аз. — Че леко ми поотекоха…
Леко е слабо казано…
— Не — изненада ме Шинс. — Щом троловете са решили да те завържат, защо да ги ядосваме напразно? Току-виж изведнъж се разсърдили и ни строшили нещо или кой знае какво…
Да-а… Може и да е прав. Защо да дразним излишно каменните глави? Юмруците им са като чукове. Какво, като повися още малко? Ръцете ми щели да отекат… Чудо голямо! Нали няма да се счупят, я!…
— Да попитам — досетих се аз. — Когато се върнат нашите каменни приятели и ме повлекат отново по телепортите, аз какво да правя?
— Дори да имам най-голямо желание, не мога да те науча да виждаш кодираните потоци енергия. Това се учи в трети курс много продължително, при това, по специална методика.
— Относно… — продължих аз. — Кажете ми, моля ви се, защо, когато обикаляхме Академията след нашествието, телепортите не работеха, а сега, заедно с трола, без проблем се придвижвахме и нагоре, и надолу?