— Няма нищо по-просто — зарадва се Шинс. — Между системата на автономното захранване и телепорта има блок, който позволява на телепорта да работи само когато там е застанал трол.
— Тогава, всичко е ясно — кимнах аз. — Макар че не, излъгах, нищо не ми е ясно. Ако това е така, значи аз бих могъл да пътувам само в едната посока, но не бих могъл да се върна.
— Блокът може да работи и така, и така — вдигна рамене Шинс. — Основата му е такава, а освен основата, там има и разни други допълнения… може да е напълно достатъчно и само ако до приемащия телепорт се намира трол. Няма как да се каже нещо по-конкретно, без подробни изследвания. Любопитното е това, че този блок е на мястото на един друг, който отговаряше за блокирането на телепорта, ако не достига енергия при преноса на тяло. Затова сега телепортите са опасни — сменена им е блокировката.
Аха… Значи агресорите сами са си усложнили живота. Ясно…
— Вие не можете ли да премахнете блокировката? — поинтересувах се.
— Мога за пет минути да махна блокировката от всички телепорти, ако имам достатъчно енергия. Само че нямам.
— Разбирам — кимнах аз и се върнах към въпроса, който в момента най-много ме вълнуваше. — Значи, няма начин да разбера дали телепортът е безопасен?
— Ако телепортът е съвсем взел-дал, можеш да го разбереш. Хвърляш в него някаква малка вещ и ако не попадне на белия светещ кръг, а на червения — значи този телепорт няма енергия.
— Някаква вещ… — въздъхнах.
Иззад сандъците тихо се появи трол. Такова туловище, а колко тихо стъпва! Такъв ще се промъкне, без да го усетиш…
Той дойде до нас и, без да бърза, развърза ръцете ми и завърза ръцете на Шинс.
— Бързак, ти сега идваш с мен — заяви каменоглавият и въпреки моите опасения ме повлече не към телепорта, а навътре в Хранилището.
Докато вървяхме по коридора, тролът разсъждаваше на глас.
— Вие, хората ни смятате за глупави, но това изобщо не е така. Мислиш си, че не сме те познали? Нали ти се опитваше, с помощта на вампира, да се добереш до този телепорт? И какво постигна? Нищо. Ето че пак си тук само след няколко часа.
Трябва да призная, че тролът разсъждаваше много разумно. Само дето за тази, не толкова дълга реч му потрябваха няколко минути.
— Ти си бърз — констатира тролът. — А ние не обичаме бързите. Вие ни смятате за глупави, но това изобщо не е така.
Струва ми се, че това вече го беше казал. Или греша?
— Какво говорите? — опитах се да се оправдая. — Не ви смятам за глупави, само за малко по-бавни…
— Приготвили сме ти нещо — зловещо изрече тролът. Ние?
На раменете ми легнаха две каменни лапи.
— Бързак си, но ще ти се наложи да забавиш темпото. Ние ще ти помогнем.
Усетих как около врата ми се стяга нещо… нещо желязно!
— Сега няма къде да се денеш — каза тролът зад гърба ми. — Този нашийник е свързан с управляващ пръстен, който е у мен. Ако се опиташ да избягаш или ти хрумне още някаква глупост, ще дам команда и нашийникът ще те удуши.
Прекрасно! Ох, неслучайно ми хрумна сравнението с кучето, съвсем не е било случайно. Ако допреди малко не можех да си представя как с Шинс бихме могли да избягаме от троловете, то сега това ставаше невъзможна задача. Надявам се поне на Майстора да не са надянали такова нещо. Като че ли само мен ме смятат за „бързак“, а Шинс дори не го завързаха.
— А сега отиваме да проверяваме телепортите — зарадва ме тролът, на чийто пръст забелязах да блести златен пръстен.
Интересното беше, че троловете не ме поведоха към този телепорт, откъдето бяхме дошли. Поведоха ме навътре, в хранилището за експонати. По пътя, спомняйки си думите на Шинс, успях да вдигна от пода няколко ръждиви дреболии, които явно бяха останали след погрома, който Келнмиир и голема бяха оформили.
Скоро излязохме на една площадка с телепорти. Цели десет на брой.
— Кои от тях не работят? — веднага се поинтересува тролът.
— Трябва да ги изследвам — отговорих аз.
— По-рано не ги изследваше — отбеляза тролът. Нещо много поумняхте, каменарки проклети!
— Точно така — ядосах се. — По-рано! Сега обаче трябва да ги изследвам!
Приближих се до първия телепорт и хвърлих вътре едно камъче. За всеки случай направих няколко движения с ръцете, за по-голяма убедителност.
Камъчето изчезна в белия проблясък.
Значи този телепорт работи. Което не означава, че може да ме пренесе. Значи само, че не е напълно изтощен.
Когато хвърлих камъче в последния телепорт, то изчезна в червеното сияние със странно свистене.