— Този е счупен — радостно отбелязах аз.
Както и да го погледне човек, това означаваше, че шансовете ми да оживея са нараснали…
— А другите?
— Другите работят — мръднах с рамене.
— Влез в този телепорт — тролът посочи с пръст единия от телепортите. — И ме чакай като слезеш. Ако не те сваря, да знаеш, че нашийникът ти ще те удуши. Ясно ли е?
Кимнах. Кое може да не е ясно? Стиснах очи, когато се качих на платформата на телепорта и се мъчех да не мисля за това, че мога моментално да изчезна.
Отворих очи и видях, че съм на единия от етажите, където се намираха стаите на учениците.
— Още няколко такива прехода и нервите ми няма да издържат — изрекох на глас и нервно се разсмях.
— Зак?!
Обърнах се и видях Чез, който тичаше към мен.
— Чез?!
— Добре ли си?!? — изрева той и ме прегърна така, че горките ми кости сърдито изхрущяха.
Жив е! Нищо му няма! Значи и Алиса е добре, но…
— Чез! Скрий се веднага! След секунда, след мен, през този телепорт ще се появи един трол!
— Трол ли? — Чез се отдръпна и измъкна иззад гърба си някакъв, явно тежък предмет и удари с него телепорта, няколко пъти при това.
Когато го видях отблизо, разбрах, че този предмет беше железен крак от стол и телепортът трябва да беше пострадал достатъчно силно.
— Ти счупи телепорта! — изкрещях аз. — Какво направи! Аз сега… ох… Мен сега…
— Зак! — в дъното на коридора се появи Алиса. От главата ми излетяха всички странични мисли.
— Али… — и бях съборен на земята на половин дума.
— Добре ли си?! — извика вампирката.
— Как да ти кажа — прошепнах аз. — Ако не броим това, че почти ме стъпка, и ако не броим ето този нашийник, който ще ме удуши… всеки миг…
Алиса скочи на краката си и ме вдигна за яката. Стига толкова! Какво взеха всички да ме влачат за яката, ту троловете, ту Алиса… Да не съм им някаква кукла?!
— Аз пък си мислех, че това на шията ти е някакво украшение — каза Чез. — Сваляй тази гадост, щом е толкова опасна! И защо трябва да те души? Защо си с ливрея на Майстор?
— Ох, хора, това е дълга история и се страхувам, че сега няма да мога да ви я разкажа. Преди всичко, трябва да се отдалечим от телепортите и да свалим този нашийник. Скоро тук може да се появят тролове…
— Това не е проблем — кой знае защо се зарадва Алиса. — Сега ще отидем на някой друг етаж. Мисля, че там няма да те намерят.
Ако изобщо тръгнат да ме търсят. Може да предпочетат да ме удушат. То вече беше време да започнат. Но нещо не започват…
— Как ще отидем на друг етаж? — стана ми интересно.
— Няма да е с телепорт — усмихна се Чез. — Вървете след мен.
Алиса ме хвана под ръка (ау!) и ме поведе след Чез.
— Обърна ли внимание на кой етаж сме сега?
Обърнах се и погледнах табелката. Четирийсети.
— Вие как се озовахте тук? — учудих се аз.
— О, това е просто, като всичко що е гениално — отговори Чез.
— Връзвахме пердета и се спускахме по тях от етаж на етаж.
Добра идея. Помня, че нещо такова ни беше хрумвало, но за него щеше да ни трябва много време и необикновена сила. Да висиш над бездната, хванат за перде… Доста страшничко…
— Вие ми предлагате да се спусна от четирийсетия етаж на трийсет и деветия само с помощта на някакви парцали?!
— Именно — потвърди Чез. — Вече всичко сме вързали и закрепили. Само трябва да се спуснем.
„Само трябва да се спуснем?“ Разсмяха ме, драконите да ги вземат! Едва не умрях от страх, когато Келнмиир ме носеше на гърба си, а сега да вися на собствените си ръце?!
— Само погледни — обяви Чез. — Това е идеалната конструкция!
Този път наистина се уплаших. „Идеалната конструкция“ се състоеше от една дълга пейка, в средата на която беше завързано въже, направено от пердета. Когато въжето се опънеше, пейката трябваше да се опре от двете страни на прозореца. Кошмар!
— Сигурно ли е, че тази конструкция ще ни издържи? — попитах със съмнение в гласа си.
— Не вярваш ли? — учуди се Чез. — Ние с Алиса минахме десет етажа по този начин и, както виждаш, сме живи и здрави. Ако забелязваш, навън няма никакъв вятър, защото сме отделени от света, а когато няма вятър, спускането е много по-лесно. Виж, ако духаше…
— Добре — съгласих се аз. — Да вървим, докато не съм размислил окончателно.
Чез тръгна пръв. Когато стигна до трийсет и деветия етаж, дръпна въжето, давайки ни знак, че следващият може да се спуска.
— Ще се спусна с теб — реши Алиса. — Всичко се случва. Двамата с Чез вече свикнахме, но на теб ти е за пръв път.
Алиса пое първа, аз тръгнах след нея.
Прииска ми се да кажа нещо на Алиса… как съм се тревожил за нея… но когато увиснах над пропастта, желанието ми се изпари. Дъхът ми секна, ръцете ми се схванаха, а от устата ми се изтръгна проклятие.