Алиса насмешливо захихика:
— Ти, освен да отстъпваш, друго не можеш.
За да прекратя препирнята, се наложи да хвана Алиса за ръката и да я отведа по-далече от Чез.
Етажът, както и предишните, се оказа съвършено пуст. Нямаше жива душа, вратите зееха — изглежда автономният заряд на ключалките беше свършил.
— Сега какво? — попита ме Алиса. — Ще продължим ли да се спускаме?
— До първия етаж ли? Бихме могли, разбира се, но какъв е смисълът? — почесах се по главата. — Трябва да освободим Шинс. Без него няма да направим нищо.
— Имаш ли някакви идеи в тази посока? — попита ме вампирката. — Ще натръшкаме троловете и после? Дори да успеем да измъкнем Шинс, ако и на него са му сложили такъв нашийник като твоя, какво ще правим? За нищо на света втори път… — Алиса докосна устните си и се намръщи. — Да-а… за нищо на света!
— Няма да ти го позволя! — казах твърдо. — Трябва да намерим друг изход.
— Търси друг изход — съгласи се Алиса. — Ти си мозъкът.
Вдигнах смутено рамене.
Алиса ме ласкае. Не съм никакъв мозък. По-скоро Чез беше мозъкът през първите седмици на обучението.
— Знаеш ли, мисля си — говорех на Алиса, докато вървяхме по коридора, — какво ли ще се случи с Академията след тези събития, ако успеем да изгоним троловете?…
— Много се съмнявам, че нещата ще останат, както бяха. Със сигурност нещо ще се промени.
Алиса не довърши фразата, сложи пръст върху устните си, давайки ми да разбера, че и аз трябва да мълча. Изглежда беше чула нещо. Спрях и също се заслушах. Нищо. Тишина.
— Чуваш ли? — тихо попита Алиса.
Поклатих глава. Нищо не чувах. Може би моят слух е по-слаб или на вампирката й се счува… от нерви.
Алиса направи жест да я последвам и тръгна към телепортите. Когато стигнахме края на коридора, погледнахме към площадката с телепортите. Там нямаше никого.
Храс!
Сега и аз чух странния звук. Идваше от съседния коридор.
Алиса, много бавно и съвършено безшумно, отиде до края на коридора и погледна зад ъгъла.
Изчаквах търпеливо реакцията й.
Когато вампирката се обърна, без малко да се хвърля към нея. Беше толкова бледа, че бях сигурен, че ще припадне. Обаче се размина.
Тя преглътна нервно и се приближи бавно към мен.
— Иди да видиш — каза Алиса с дрезгав глас. Надявах се, че също пристъпвам безшумно… А когато погледнах зад ъгъла…
Драконовска гадост!
По коридора пълзеше нещо изключително отвратително! С гнусно червен цвят. Можеше да се каже, че е змия. Беше тънко и дълго. Много тънко и много дълго. Като при това, този тънък и дълъг кренвирш не беше с кръгло сечение, а… някак си квадратен. Дължината му беше поразителна — някъде към десет метра! Дебелината на това същество не надвишаваше осем сантиметра.
Това чудовище не просто пълзеше. То издаваше някакви странни хрущящи звуци и се опитваше да се надигне на нещо като крака! Добре, че таванът не беше много висок (около шест метра) и не позволяваше на чудовището да се изправи в пълния си ръст.
Върнах се при Алиса едва ли не на бегом.
— Каква е тази гадост? — попитах аз, без да повишавам глас.
— Мен ли питаш? — учуди се вампирката, която вече се беше окопитила. — Да ти приличам на специалист по тези неща?
— Не, разбира се, но…
— Но, мен ако питаш, време е да се омитаме — прекъсна ме Алиса. — Забеляза ли, че тази твар пълзи към нас? Трябва да побързаме и да се разкараме от този етаж, преди това да ни е настигнало.
Нямаше какво да възразя. И на мен не ми се щеше да общувам с това чудовище и да разгадавам намеренията му. Ами ако тази твар искаше да ни помогне? Не-е… не ми трябва помощта на… това…
Двамата с Алиса бързо-бързо се върнахме на позицията, която беше заел Чез.
Когато пристигнахме, Чез дъвчеше съсредоточено. Беше странно, особено, като се има предвид, че продуктите ни свършиха още преди четири етажа.
— Ти си намерил храна?! — възхитих се аз.
— Какво толкова? — вдигна рамене Чез. — Докато вие обикаляхте етажа, аз успях да мина по стаите и всичко да претършувам.
— Нека ти кажа, че не сме се разхождали ей така! — отбеляза Алиса и с ловко движение измъкна от ръката на Чез една ябълка. — Трябва да се се махаме оттук. И то колкото се може по-бързо.
— Защо? — учуди се Чез. — Нали имахме намерение да останем на двайсет и първия етаж и да помислим как да освободим Шинс или как да попаднем в Главната зала?
С Алиса се спогледахме.
— Ако на секундата не си вдигнеш задника от пода, оставяме те тук! И тогава ще ти се наложи да си пообщуваш с чудовището, което срещнахме в съседния коридор.
Чез скочи от пода.
— Шегувате се, нали? — попита той, като се убеди, че никакво чудовище не ни преследва.