Моят водач нямаше особено желание за общуване, пък и на мен все още главата ми се пръскаше. Можех само да се оглеждам. Над нас светеха най-обикновени лампи, работещи с „вълшебства“. Така беше на пръв поглед. Когато се загледах по-внимателно, забелязах, че лампите не са толкова прости. Те светеха така, че нашите сенки не се виждаха. Същото се отнасяше и за останалите предмети: вазите, които от време на време срещахме, и красивите златни доспехи. И това при положение, че лампите бяха по една на десетина метра! Една такава лампа озаряваше със светлината си цял площад.
Приближихме една от вратите, която по нищо не се отличаваше от останалите, и тя, също като другите, се отвори, веднага щом Ник я докосна.
Когато минах през вратата, пред очите ми се появи зала с прилични размери, където на пода, на равни разстояния, стояха кръгли платформи, високи около десет сантиметра. Те бяха покрити със злато, както всичко, създадено от Майсторите. Това бяха знаменитите „телепорти“.
Телепортите се използваха единствено вътре, зад стените на Академията и аз само бях чувал за тях. Незнайно как мълвата се беше промъкнала навън. Помня, че някой от Високите домове се беше оплакал, че телепорти могат да се поставят и в града, но Академията ревниво пази тайните си и не желае с никого да ги споделя.
— Сега… натам ли? — попитах аз с известен страх, поглеждайки към кръглата платформа, която се обля в светлина, веднага щом спътникът ми се доближи до нея.
Страхът ми беше напълно обясним, ако се има предвид принципа на действие на телепортите. Знаех сравнително малко, но от това, което бях чувал, изпитвах определено безпокойство. Само си представете вариант, при който телепортът ви разлага на молекули, за да ви сглоби наново на друго място. Изобщо не ми се нравеше да ме разлагат! Ами, ако след това не ме сглобят?!
Ник се усмихна с разбиране.
— Чул си слуховете, които се носят в града?
Кимнах утвърдително.
— Можеш да не се притесняваш. Това, за което се говори, е доста далеч от истината. Нещо повече, под секрет мога да ти кажа, че повечето слухове ги пуска самата Академия. — Той вдигна ръка. — Не ме питай, Академията има своя собствена, много сложна политика. Мога да ти гарантирам, че в телепортацията няма нищо опасно. Няма да те разложат на атоми и няма да направят твои копия.
Макар че хабер си нямах какво са атомите, а за разлагането имах само смътна представа, аз му повярвах. Как да не повярваш, нали Майсторите никога не лъжеха… поне така се говореше.
— Какво трябва да сторя? — с неестествено бодър глас попитах аз.
— Просто стъпи върху този светещ кръг, а когато попаднеш в друго помещение, веднага слез от него.
Стъпих послушно върху диска и замигах от силната светлина. Но само след първото мигване, с изумление забелязах, че вече съм телепортиран. Озовах се в нормален кабинет в строг стил, с рафтове, затрупани от книги покрай стените, с голяма маса и фотьойли по средата. Единственият източник на светлина беше прозорецът, облян от слънцето.
Така се бях загледал, че почти забравих да сляза от телепорта.
Веднага щом слязох, нещо блесна силно и се появи Ник.
— Предупреждавам те нищо да не пипаш! Защото може да се превърнеш в жаба. Неволно. Седни тук — посочи към едно от креслата — и изчакай Майстор Ромиус. А аз ще се върна на изпитите — те все още не са приключили.
Рече, бързо стъпи върху телепорта, след което пак нещо леко проблесна и от Ник не остана и следа.
Плахо и на пръсти се доближих до креслото и седнах, а то се оказа неочаквано меко и удобно. И макар че главата още ме болеше, реших да се концентрирам и да обмисля това, което ми се случи днес. Добре, че все пак знаех нещичко за изпитите и то благодарение на Чез — той ми разказваше всичко, което успяваше да научи. Академията се беше превърнала в негова фикс идея, той знаеше за нея всичко, което беше възможно и по тази причина, аз също бях натрупал доста информация.
На първия изпит се определя силата и склонността към стихиите. Първо се определят общите способности, а след това и предразположеностите и така се набелязва една от четирите сфери.
После ти определят силата. Колкото по-ярко свети построената „призма“, толкова силата на кандидата е по-голяма. Разбира се, всяка призма свети според човека. Няма нищо чудно в това, че аз успях да видя и даже да съединя четирите ръба. Това се случва често и означава само, че аз притежавам еднаква предразположеност към всички стихии. За това, което ме ослепи обаче, нищо не знаех. Не е възможно да имам такива наклонности към Занаят! Нали, дори когато записвам поредния си музикален албум, стоя пред музикалката си по цели дни, с почивка само по обяд, а от мен шурти пот? За същото нещо на Чез му трябват само няколко часа. Ако аз имам такава сила, каквато излезе според теста, значи Чез е полубог. Голям смях!… Чез — полубог!… Направо да паднеш!