Осем ученици стояха пред нашия купол и го блъскаха с всички достъпни заклинания. Много добре, че Кейтен не беше в съзнание (надявах се да е жив), защото учениците не можеха нищо да направят, но той — бившият Майстор можеше!
— Какво става? — тихо попита Шинс.
— Нищо не ни заплашва — отговорих аз. — Докато куполът държи…
— Куполът ще издържи — твърдо каза Шинс. — Знаете ли?…
И тримата се приближихме.
— … Вие сте моите най-добри ученици. От вас ще излязат прекрасни Майстори. — Той се усмихна и погледна към мен. — Дори от тебе, Зак…
Ето на! Дори в момент като този, той продължава да ме дискриминира!
— Не говорете така — изхлипа Алиса.
Шинс бавно затвори очи. В началото си помислих, че умира… но той дишаше… значи само беше изгубил съзнание.
Неочаквано мълниите от заклинанията, които удряха по купола спряха.
— Какво става? — учуди се Чез и погледна над насипа. — Ура-а-а! Кавалерията пристигна!
Действие 10
Двамата с Алиса скокнахме, за да видим как Майсторите се справят с хипнотизираните ученици, но не успяхме. Всичко се случи много бързо. И осемте ученици лежаха неподвижно на земята. Надявах се, че Майсторите са имали достатъчно мозък да не им причинят болка… а също се надявах и да са живи! Там бяха Невил, Наив… те непременно трябваше да бъдат живи!
Сред Майсторите бяха чичо ми и вече познатият ми Майстор Ревел. Точно те няма как да се объркат…
Ние им махнахме изпод бойния купол.
— Идвайте по-бързо!
Майсторите притичаха със скорост, която не им беше присъща. Когато видяха ранения Шинс, на мига прибраха купола.
— Жив ли е? — само промълви Ромиус.
— Жив е — бързо каза Алиса. — Но спешно му трябва помощ…
— В никакъв случай не местете камъка — каза Ревел, сякаш можехме, дори и да искахме, да го повдигнем. — Ей сега ще дойдат друидите и ще оправят всичко.
— А вие, младежи, накратко разкажете какво стана.
Чез и Алиса погледнаха към мен. Ясно. Пак аз да ви върша работата…
Бързо разказах какво ми се е случило от момента на отвличането ми.
— Да не повярваш… — учуди се Ревел. — Виж колко забавно се е получило…
Забавно ли?! И това той смята че е забавно?!
Напуснахме нашето убежище, за да не пречим на друидите. Застанахме на площада и изумено се заоглеждахме. Всичко беше сринато. Първа грабваше погледа огромната дупка, която зееше в стената на Академията. Ромиус ни каза, че енергийният лъч направо е пробил кулата. А аз можех да се окажа на пътя на този лъч, дракон да я вземе всичката тази магия!
— Къде е Келнмиир? — дойдох на себе си. — Никъде не виждам жълтата му ливрея.
— Вампирът ли? — лениво попита Ромиус. — Когато го видях за последно, беше в компанията на някакъв трол и ни помагаше да излезем от Главната зала. Ако не беше той, до сутринта нямаше да сме се измъкнали. Вие разрушихте полето, но вътре в Академията не постъпи много енергия.
Гледай ти! Мислех си, че вече не е между живите, а излиза, че той ни е спасил… Бива си го вампирът, железен е! Взел е и Догрон със себе си. Логично. Без трола телепортите нямаше да работят.
— Вампирът е фурия! — възхити се Чез. — Ясно защо живеят толкова дълго. С толкова съобразителност, няма как да не изкараш няколко хиляди години.
— Добре, че му дадохте малко кръв, иначе нямаше да може да ни помогне.
— Кръв ли? — Върху лицето на Ромиус се изписа искрено изумление. — За какво говориш?
— Не е важно — мрачно отговорих.
Излизаше, че Келнмиир лъже. Тогава, откъде беше взел кръвта?
— А с тях какво ще се случи — попита Алиса и кимна към хипнотизираните, които лежаха долу.
— Наистина, какво? — попита и Чез. — Сред тях има и наши приятели…
— Не се притеснявайте — успокои ни Майстор Ревел. — Те са живи и нищо лошо няма да им се случи. Ще ги разхипнотизираме и толкова. Мисля, че предателят се намира между тях.
— Някой от тях е Шефът? — попита Чез. — Ще ми се да го погледна в очичките, тази гад…
— Много хора биха искали същото — усмихна се Ромиус.
— Как ще разберете кой е предателят? — заинтересувах се аз.
— Чрез хипноза — вдигна рамене Ревел. — Ще подложим всекиго на щателна проверка… Между другото — той погледна към мен, — ще трябва да ме извиниш, но теб също се налага да те проверим.
Въздъхнах.
— Натам вървеше…
— Какво говорите?! Да не би да мислите, че и той е предател?! След всичко, което се случи?! — Алиса беше поразена.