Затова значи така нетърпимо ме заболя тогава главата!
— Алиса също ли ме видя? — попитах тихо.
— Не, какво говориш?! — отрече вампирът. — Тя тогава се готвеше за изпитите.
— Това как се връзва с попадането на Алиса в моята стая?
— Косвено… — Келнмиир щракна с пръсти. — Ромиус сигурно вече се е затъжил за мен. По-късно ще поговорим на тази тема. Лежи и си почивай.
Вампирът изскочи от стаята, още преди да съм отворил уста.
Какво значи да лежа и да си почивам?! И колко дълго ще трае? Виж го ти, гадината — започна да разказва и изведнъж изчезна. Сега ще умра от любопитство!
Легнах по-удобно на леглото и се опитах да се отпусна. Не мога да лежа просто така. Имам още толкова въпроси…
Бавно отворих очи.
Таван.
Логично е, нали лежа на леглото…
— Има ли някого? — с леко дрезгав глас попитах аз.
Тишина.
Вярно, тук няма никого.
Опитах се да стана от леглото, но не успях да се задържа на краката си и паднах. С голямо усилие се качих обратно и се помъчих да събера силите си…
Вратата се отвори и на прага се появи Ромиус.
— Как се чувстваш? — осведоми се той.
Ако трябваше да съдя по тона му, настроението му явно беше приповдигнато.
— Зле — отговорих мрачно. — Имам усещането, сякаш някой ме е ритал в продължение на часове.
— Не гледай към мен — замаха с ръце чичо ми. — С пръст не съм те докоснал. Сигурно те болят старите ти травми. Грешката е наша. Трябваше да те заведем първо при друидите…
Разбира се, ваша грешка… само че аз трябва да плащам.
— Махнахте ли хипнозата? — зададох въпроса, който ме интересуваше.
— Махнахме я — кимна Ромиус. — Голяма мъка беше. Келнмиир три дни…
— Три дни?! — изкрещях аз.
— Ти какво очакваше? — учуди се Ромиус. — Да махнеш хипноза, направена преди десет години, при това, без да увредиш психиката на човек… трябва да благодариш, че Келнмиир се оправи за три дена.
— Да не е за сметка на качеството? — попитах с подозрение.
— Ни най-малко — успокои ме Ромиус. — Даже напротив!
— Напротив ли?
— Нека ти разкажа подред — предложи чичо ми. — Ти се оказа прав за някои неща. Тази история не е минала без намесата на леля ти, макар че не тя те е хипнотизирала. Това е свършено от добър специалист.
— Защо тогава твърдите, че леля ми е замесена? — не разбрах аз.
— Не ме прекъсвай и ще разбереш — твърдо отсече Ромиус.
Ах, да, Майсторите никак не обичат да ги прекъсваш…
— Така. Ти си бил хипнотизиран преди десет години. Направил го е специалист. Смисълът е бил в това — Ромиус направи пауза — да бъдат ограничени твоите способности за магии.
Добро начало…
— Уверен ли сте в това? — уточних за всеки случай.
— Със сигурност — потвърди чичо ми. — Би трябвало да се досещаш, че освен леля ти, на никого другиго не би му хрумнало такова нещо. Тя винаги е била много практична жена, но чак толкова…
Разбира се… Сега ми стана ясно защо не й се вярваше, че ще постъпя в Академията. Знаела е, че това е невъзможно, щом тя самата се е погрижила.
— И сега, какво, по-силен ли съм станал? — попитах аз и затаих дъх.
— Не си прави илюзии — върна ме от небето обратно на земята Ромиус. — На първо място, твоите способности няма да бъдат особено блестящи. Твоят приятел… как го наричахте? Огненото момче? Та, неговите способности ти няма да постигнеш, но със сигурност ще си на нивото на Чез, Невил и прочие…
— Гледай ти… — можах само да кажа.
— Освен това, сега, когато Келнмиир вече е развалил хипнозата, виденията ти ще те посещават доста по-често — продължаваше Ромиус.
Прибра ми акъла… Така и така напоследък сънувам само пророчески сънища. Време ми е да започна да си изкарвам хляба като ясновидка…
— А какво се случи по време на изпитите? — припомних си аз. — Разбрахте ли? И защо за мен времето се измести с половин час…
— О-о-о… — Ромиус ме погледна с уморен поглед. Едва сега забелязах, че той изглежда явно недоспал и малко смачкан. — Това е дълго за обяснение… а и нашите догадки засега стъпват само върху предположения. На изпитите музиката, която слушаше, в комбинация с действието на призмата може би ти е повлияла по някакъв начин… Хипнозата е много сложно нещо. Никога не се знае какво би могло да се случи. А колкото до слънцето — това е страничен ефект. След сензитивния шок, нещо в мозъка ти се е изместило… това е всичко.
Това е всичко… Интересно, ако в неговия мозък нещо се беше изместило, какво щеше да приказва?!
— В момента мозъкът ми — запънах се аз — е наред, надявам се?
— Сега при теб всичко е наред — увери ме Ромиус. — Трябва само да отидеш до друидите, за да излекуват няколкото синини и ще бъдеш като новороден.