— Ами, нищо особено, аз бях преуморен, напрегнат, а когато видях онова светещо нещо, просто си изкарах акъла — плеснах първото, което ми дойде на ум.
Девойката ме изгледа недоверчиво.
— Сега, ако ми кажеш, че не си отделил стихиите…
— Да… тоест не… Една отделих. Абе, човек не може ли да се пошегува? — неестествено се усмихнах аз.
— Мда… — замислено рече тя. — И после какво?
Направих радостна физиономия, това поне не ме затрудняваше.
— Приеха ме.
— Как, без изпит за адекватност, за памет, за съответствие и всичко останало? — с недоверие в гласа попита тя.
— Не, защо, издържах изпитите — по-уверено отвърнах аз.
— Ами…
Тя не успя да довърши, защото я прекъснаха Ник и снажното момче, с което я бях видял сутринта на площада.
— Е? — повтори Ник въпроса на момичето. — Приеха ли те?
Кимнах радостно.
— Направо да не повярваш — лукаво провлече едрият блондин. — Реши и влезе. Няма да се учудя, ако ти предложат и тъмно-синя ливрея. — Той ми намигна. — След десет години, да речем.
— Та, какво стана с изпитите? — без да обръща внимание на момчетата, момичето продължаваше разпита си.
— Анна, какво си се лепнала за него? — рече левентът, прегръщайки я през рамо. — Човекът не може да дойде на себе си от щастие, а ти се държиш с него като следовател.
Погледнах го с благодарност и облекчение, защото нямаше да се налага да лъжа повече.
— Разбира се, Серж — усмихна се Анна. — Наистина съм прекалено любопитна.
— Не думай — сериозно каза младежът, не издържа изпепеляващия поглед на момичето и се разсмя. — Е, хайде, хайде… шегувам се. Да отидем да видим какво са решили господа Майсторите.
— Те за какво спореха толкова разгорещено? — поинтересувах се аз, когато тръгнахме към все още спорещите Майстори.
— Няма да повярваш — незнайно защо, шепнешком каза Ник. — Тук стана една…
— Ъхъ — потвърди Серж. — Преди около час, в двора на Академията влезе един човек, облечен с пелерина и с качулка на главата, която закриваше лицето му. Всичко тръгна както обикновено — поздрав, начало на първия изпит… Взе го, влезе в групата на огнената стихия, после взе и останалите изпити.
— И кое е необичайното?
— Нищо необичайно, ако не се смята това, че когато накрая го помолиха да открие лицето си, оказа се, че е…
— Вампир!!! — Анна прекъсна Серж.
— Да, вампир — продължи Серж, — нещо повече, много приятен вампир от женски пол.
Зяпнах учудено Серж, мъчейки се да асимилирам случката. Значи, един вампир е излязъл посред бял ден на улицата и е тръгнал да влиза не къде да е, а тъкмо в Академията. Това е просто невероятно, те нямат право да се показват на улицата преди полунощ! И най-вече — досега не е имало нито един случай вампир да е приет в Академията. Работата не е само в това, че те не проявяват наклонност към Занаята защото притежават свои, уникални способности, а защото нито един от тези кръвопийци не би посмял да се появи тук, в Академията.
— Как е показала лицето си, ако е вампирка, нали слънцето още не е залязло? — попитах аз по-скоро по инерция, отколкото от любопитство.
— Аха… — Серж вдигна показалец. — Това е второто странно нещо. Тази вампирка се оказа от клана Ноос, за който нямаме достоверни сведения не само ние, но дори, доколкото ми е известно, и самите Майстори.
— Ами… — Опитах се да продължа, но Ник ме сръга, защото бяхме дошли до Майсторите.
— Това е възмутително! — дереше се дебеланкото. — Не можем да позволим такава подигравка!
— Тя е издържала всички изпити — спокойно обясняваше Ромиус. — Има пълно право да бъде обучавана при нас и в нито едно от правилата, на които вие, скъпи ми колега, така обичате да се позовавате, не е написано нищо такова, което би могло да възпрепятства нейното постъпване в Академията.
Останалите двама Майстори кимнаха в знак на съгласие.
— Но, но… — объркано мърмореше шишкото. — Така не може…
— Няма как, приятелю — неочаквано дружелюбно произнесе Ромиус и постави ръката си на рамото му. — Не сме ние тези, които са създали правилата, но ние трябва да ги спазваме.
Шишкото махна с ръка и тръгна към Кулата, като мърмореше нещо под носа си.
— Горкият Шинс — въздъхна Ромиус. — Реално, той има причини за тревога. Това наистина е сериозен проблем. Както и да е, за него ще говорим по-късно. Имам още някои неща за довършване. — Той се обърна към учениците. — Кой от вас взе музикалката на младежа, когато той получи слънчев удар?