— Очарован съм — каза Чез, без да откъсва поглед от сините очи на момичето. А тя смутено наведе поглед и се изчерви.
Мисля, че щом момиче с нейното положение все още се изчервява, значи заслужава внимание.
— А ти, Зак — обърна се към мен Лиз. — Какви са твоите бъдещи планове?
— Да се подстрижа и да постъпя в манастир — изстрелях отговора, който предварително си бях намислил.
— Сериозно — настояваше Лиз. — С какво смяташ да се занимаваш по-нататък? Какво друго умееш, освен да правиш музика?
Започнах да се ядосвам. Никой не можеше да пипа моята музика! Музиката е свещено нещо!
— Мисля си, че това не е твоя работа — възможно най-спокойно отговорих аз.
Не можех да понасям, някой да се изказва неуважително за музиката, още повече, за моята и Лиз много добре знаеше това, но въпреки всичко си позволи този тон. Питам се обаче защо…
Взех се в ръце и се усмихнах.
— Ами ти, Лиз, с какво смяташ да се заемеш?
— Аз ще се посветя на любимия си съпруг — отговори тя.
— Сигурно, защото така и не се научи да вършиш нещо смислено — без да се замислям изтърсих аз и се зарадвах на удачния си отговор.
Лиз аха да кипне, но й размина — от тълпата излязоха трима души и запътиха към нас. По всичко личеше, че това бяха кавалерите, които бяха отишли да се кланят на големите ученици.
И тримата бяха облечени в златни фракове. Мода…
— Здравей, любов моя! — каза най-кльощавият от тримата, приближавайки.
Двамата с Чез се спогледахме: „Това плашило ли е бъдещият й жених?!“
Веднага обаче ни стана ясно.
— Запознайте се — гордо произнесе Лиз и прегърна през рамо хилавото момченце. — Това е братът на Натали — Ейнджъл Мийтис.
Ето защо Лиз се среща с него и какво търси очарователно момиче като Натали в тази компания!
— Това са Найджъл и Ланс, приятели на Ейнджъл и възпитаници на Академията.
Двамата с Чез кимнахме едновременно.
— А това са Зак и Чез — рече Лиз — говорила съм ви за тях.
— Надявам се, само истината? — каза Чез, поглеждайки към Натали, до която беше застанал широкоплещестият и русоляв Ланс. По-точно, той само изглеждаше широкоплещест в сравнение с мен, тъй както аз изглеждах широкоплещест в сравнение с Ейнджъл, но пред Чез направо бледнееше. Не помагаше даже златният фрак на Висок дом, нищо, че Чез беше със сребърен костюм — знакът на богатите семейства.
— Много ни е приятно — изрече от името на всички слабичкият Ейнджъл, макар че изражението му говореше за друго.
— Нещо ми изглеждате доста измачкани — произнесе Ланс, гнусливо поглеждайки към моя не особено представителен костюм. — През покрива ли попаднахте тук?
Изобщо не му обърнах внимание.
— Двамата с Чез имаме друга работа…
— С вас разговарям! — повиши тон Ланс.
Чез, с неохота престана да съзерцава Натали и погледна към светлокосия великан.
— Зак, ти чу ли нещо? — уж учудено попита той.
— Не, а ти? — прозинах се аз.
— Аз също — каза Чез и смигна на Натали. Тя пак се изчерви и сведе поглед.
— Няма защо да разговаряме с тях — пресилено високо произнесе Ейнджъл, — те не са от нашия кръг.
— Къде ти, бедняци като нас ще се мерят с вас! — иронично подхвърлих аз.
— Спокойно — проговори намръщеният Найджъл, който досега беше мълчал. — Ако ще си изяснявате отношенията, направете го навън.
— Веднага — съгласих се аз.
Ланс тръгна към изхода, но Ейнджъл го спря.
— Не се разправяй с тях. Единият беснее, защото Академията му се е разминала, а другият дори не е със синя кръв, тук е просто господин Никой.
Сега вече ми се наложи да озаптявам Чез.
— Успокой се — прошепнах му аз. — Няма защо да бързаш, няма да ти избягат, предстоят ти дълги години в Академията.
Чез се поуспокои и отново се усмихна.
— Аз на ваше място не бих се фукал толкова със знатния си произход. Такива като вас само го излагат, а и ако се съди по вас, излиза, че Императорският род се изражда.
Видях, че след минута никой вече нямаше да може да удържи Ланс, но в този момент към нас се приближиха двама души и вниманието на всички се прехвърли върху тях. Единият беше Майстор с червена ливрея, с необикновено дълъг нос, а другият незнайно как успелият да се измъкне незабелязан Найджъл.
— Какво става тук — попита Майсторът.
— Общуваме си — през зъби процеди Ланс, хвърляйки унищожителен поглед към Чез, който продължаваше нахално да зяпа Натали.
Майсторът се обърна към мен и Чез.
— Вас бих ви помолил да си потърсите други места.