Тъкмо бях седнал и някъде отгоре се раздаде вече познатият ми от изпитите механичен глас:
— Приветствам новоприетите! Това е вашата последна вечер на свобода и ви съветвам да й се насладите с пълна сила.
Действие 6
Насладихме й се със страшна сила. На нищо в живота си така не съм се наслаждавал. Сега обаче не знам как да се измъкна от тази наслада.
— Както знаете, вие сте новоприети. Това звание ви се дава само за един ден, тъй като утре сутринта вече ще бъдете наши възпитаници или ученици, на когото както му допада. В какво се състои разликата? Много е просто. Новоприетите имат правата на всички граждани на Империята. Учениците обаче нямат никакви права. Ще трябва да си заслужите дори правото на живот, да не говорим за правото на храна и прочие…
Гласът млъкна и във въздуха увисна тягостно мълчание. Някой нервно се изсмя. Майсторите седяха на масата си и с интерес наблюдаваха какви ще са нашите реакции. Ние обаче не реагирахме по никакъв начин. Всички мълчаха и чакаха продължението. Ако някой беше решил да ни уплаши с приказките си, явно беше сбъркал.
— Трябва да се преселите в кулата преди изгрев слънце. След изгрев слънце вече ще бъдете наши ученици. Това ще продължи само един ден по вашето време и три месеца по вътрешното време на Академията. След това, след като мине още един ден, през който ще ви пуснем в града, ще започне вторият стадий на вашето обучение. За вас той ще продължи един ден, но за света, който ви заобикаля, ще са минали три месеца. Това не е случайно. Отсега нататък трябва да живеете със съзнанието, че стоите по-високо от обикновените хора и че с всеки изминал ден се издигате все по-високо. Не бива обаче да забравяте, че колкото повече знания и сила притежавате, толкова по-голяма е вашата отговорност. Изкачвате се все по-високо, но това не означава, че ще ви е по-добре. Вие ще сте като всички останали, с тази разлика, че Майсторите дължат много повече на Човечеството. Отсега нататък вие се превръщате в роби — роби на знанието, роби на правилата, роби на силата и роби на съвестта. Превръщате се в роби на Занаята!
В залата отново стана много тихо. На мен лично ми беше все тая, чий роб ще бъда. Единствено ме радваше, че няма да ми се наложи да се прибирам вкъщи… един ден, май? Или бяха цели три месеца? Напълно се обърках.
— И така, преди да се разотидете, за да се запознаете с деканите на вашите факултети, можете да задавате въпроси. Предварително ви заявявам, че на глупави въпроси няма да отговарям.
Веднага стана шумно като на женски пазар. Интересното беше, че всички питаха и всички получаваха отговор. Можеха да бъдат чути произнесените въпроси, но отговорите бяха адресирани конкретно към този, който питаше. Успях да схвана тази подробност малко по-късно и засега само се вслушвах в гълчавата, която цареше около мен.
Накрая не издържах и зададох въпроса, който ме мъчеше:
— Вкъщи ще се прибираме ли?
— У вас ще се приберете само за да си вземете най-необходимото — чух аз монотонния отговор, който беше предназначен за мен.
Неволно се замислих. Какво още исках да питам?… А, да… една странна дума…
— Какво е това „харакири“?
— Въпросът е неясен.
Дали ми се стори или наистина долових в механичния глас леко объркване?
— Добре, тогава искам да ми разкажеш за сензитивния шок.
— Достъп отказан — издевателски отвърна механичният глас, след което прозвуча познатият глас на Ромиус. — Стига си задавал умни въпроси, защото смущаваш нещастния „автомаг“, а той, горкият е почти жив. Питай го нещо, свързано с постъпването ти.
Реших да не подсещам чичо си, че историята със сензитивния шок е свързана именно с постъпването ми. Все пак, той е Върховен майстор.
— Извинете — отговорих, без да знам на кого отговарям — дали на чичо си или на странния „автомаг“.
Тогава, какво да питам?
— Между другото, защо не произнесе реч на Академията? — спомних си изведнъж.
— Защото Академията няма глава — охотно отговори „автомагът“.
— Как така? — объркано попитах аз.
— Въпросът е неясен.
— Защо няма глава? — поправих се аз.
— Защото тази длъжност не съществува вече триста години.
Защо тогава Чез разправяше, че реч ще държи главата на Академията, щом такава длъжност няма толкова отдавна? А! Сещам се, Чез сигурно разполага със стара информация. Трябва непременно всичко да му разкажа.
За други въпроси не се досещах. Постоях още малко, за да изчакам останалите новоприети. Когато отзвуча и последният въпрос, механичният глас произнесе:
— След разговора с декана, можете да си отидете до вас, за да си вземете необходимите вещи и точно един час преди разсъмване, трябва да бъдете в двора на Академията. Който закъснее, ще изгуби мястото си и никога вече няма да може да кандидатства. А сега, моля да отидете там, където са концентрирани вашите стихии.