— …
— Нещо сякаш не ти е ясно — ухили се самодоволно Чез.
— Повтори по-бавно и сричка по сричка. Макар че не съм сигурен дали това би ми помогнало да разбера поне нещичко от камарата глупости, които наговори. Нали спеше? Откъде ти хрумнаха тези идеи?
— Като не ти харесва отговорът, да не ме беше питал — обиди се Чез.
— Хайде, хайде! Нека помислим какво може да предизвиква такива състояния.
Чез се почеса по главата.
— Най-вероятно са ти сипали нещо в питието.
— Ето че си могъл да говориш като нормален човек! — искрено се зарадвах аз.
През това време слънцето (по думите на Чез) изцяло се вдигна над хоризонта. Всички изпращачи бяха помолени да напуснат двора и след като влезе и последният ученик, вратите на Академията бяха затворени.
— Ученици! — заскърца механичният глас. — Бих казал даже, студенти — продължи той с известна насмешка, — сега ще се отправите към етажите, на които ще живеете, ще бъдете настанени по стаите си и ще ви запознаят с графика на занятията. Всеки факултет разполага със свои стаи, които се намират на различни етажи, за да няма недоразумения при обучението ви.
Да си призная, не можех да си представя какви недоразумения биха могли да се случат, но интуитивно усещах, че разделянето на факултетите по стихии не е случайно. И със сигурност, не току-така ни разквартируват поотделно.
— А сега, моля, заповядайте вътре в Академията, където ви очакват вашите водачи. — Отново усетих в механичния глас някаква необяснима насмешка. — Както се казва: „Надежда всяка оставете.“
Действие 7
До помещението с телепортите стигнахме по познатия ми вече маршрут от еднотипни коридори със странно осветление. Цялата тълпа — около 200 души бяхме разделени на няколко колони, които бавно се движеха. Всяка колона стигаше до един телепорт.
— Кажи ми, онзи глас за какви дрехи говореше? — попитах аз Чез.
На лицето му се появи ехидна усмивка.
— Твоите халюцинации май продължават?
Един от Майсторите му изшътка.
— Спрете да разговаряте, млади човече!
Чез замълча, но не за дълго.
— Доколкото схващам, с теб ще живеем на един етаж — прошепна ми той. — Няма да е зле да се опитаме да се нанесем по-близо един до друг.
Трябва да отбележа, че възторженото изражение не слезе от физиономията му по целия път към телепорта. От това лицето му изглеждаше някак по детски глуповато. Да си призная, досега не бях виждал приятеля си такъв.
— Да, няма да е лошо, — съгласих се аз и внезапно спомняйки си думите на Ник, попитах: — Между другото, какво представляват атомите?
— Атомите ли? — повтори въпроса ми Чез. — Ами… значи, атомите са едни такива нещица, които съставляват едни други неща, от които сме направени ние.
От това изчерпателно обяснение, аз загубих и ума и дума.
— Тогава, това са някакви много малки неща — реших въпроса за себе си.
— Даже не можеш да си представиш колко са малки — потвърди Чез и се загледа настрани. — Гледай, приятелите на Лиз минаха през другия телепорт. Значи повече няма да ги видим.
— Защо да не ги видим? — удивих се аз.
— Ами, така — Чез се почеса по главата. — Нали различните стихии ще учат при различни учители, на различни етажи? Няма къде да ги видим.
— Ти пък — сега беше мой ред да се почеша. — Все ми се струва, че животът в Академията не се изчерпва само със заниманията и безсмисленото висене по стаите.
Чез изруга.
— Да, аз нещо взех да си фантазирам. Нищо не знам за живота в Академията, но да се надяваме, че по повод робството и прочее глупости, онзи глас се е шегувал.
— М-м-да, хич не ми се иска да прекарам три месеца в робство. И без това ще се наложи да живеем между четири стени. Добре би било да има поне нещо положително. — Изведнъж усетих, че Чез изобщо не ме слуша. — Ехо!
Потупах приятеля си по рамото, но той не ми обърна никакво внимание.
— Ехо, къде си? — попитах, без да се надявам на отговор.
Едва сега Чез реагира.
— Само погледни. Никога не съм виждал действащ телепорт — мърмореше той и гледаше като омагьосан как хората изчезваха в телепорта.
Аз също погледнах към телепортите: хората наистина изчезваха, след като стъпеха върху кръга. Беше красива гледка. Не изчезваха изведнъж целите, а някак от горе надолу. Сякаш от главата до петите им минаваше гигантска гума и ги изтриваше.
— Интересно, какъв ли е принципът на действие? — Чез продължаваше да си говори сам. — Мнозина смятат, че това е свързано с копирането или дори с разлагането на атоми.