Първо сякаш реши да ми откаже, защото по лицето й премина характерната й пренебрежителна гримаска, но в крайна сметка, здравият разум възтържествува. Все пак, с тези хора ще се наложи да поддържаме тесен контакт цели три месеца, освен ако не променят състава на подгрупите всеки месец, да речем. Забелязах, че мисълта за тесен контакт с Алиса ми е особено приятна и затова идеята за смяна на партньорите изобщо не ми се усмихваше.
Станахме, аз галантно подадох на Алиса ръка, но тя се дръпна и се премести там, където течеше оживената беседа.
— Сигурен ли си, че теорията за потоците би трябвало да се разглежда именно от гледна точка на теорията на обикновеното пространство? — с усмивка попита Чез единият от блондините.
— Разбира се, че не — отрече Чез. — Казвам само, че такава гледна точка дава възможност да бъдат изразени някои величини като интензивност и Модул на Келнмиир.
Двамата с Алиса се спогледахме и беше ясно, че нито аз, нито тя разбирахме нещо от този разговор.
— Да ви представя, Зак и Алиса. А това са братя Викерс. По-големият — Невил. По-малкият — Наив.
Аха, нали ви казах, че си приличат! Как ли са влезли и двамата в Академията? Според теорията на вероятностите, да се случи такова нещо е равносилно на… ъхъ… на вероятността аз или Чез да бъдем приети тук. Ето обаче, че и аз, и Чез сме приети, седим заедно в тази зала и чакаме началото на лекцията. Хм… животът поднася какви ли не изненади…
— Много ми е приятно — стиснах ръцете и на двамата братя, а Алиса само кимна сдържано с глава.
През цялото време старшият ученик седеше тихо зад катедрата, но в момента в който зад вратата се чуха стъпки, високо изрече:
— Лекцията вече тече, а тридесет и пет човека отсъстват. Това не ми харесва.
Стъпките утихнаха и на вратата се появи една фигура със съвършено гола глава.
— Може ли да вляза? Моля да ме извините, но изгубих сума ти време, докато се ориентирам как да облека тези странни дрехи.
Големият ученик издаде нечленоразделен звук и с жест покани новодошлия.
Нелепата фигура, облечена в тази торба (да нарека този как да е нахлузен парцал „ливрея“ никак не ми се връзваше) седна на съседната банка.
— Не ти ли обясниха как се облича, когато я донесоха? — попита го Чез.
— Обясниха ми — потвърди плешивият. — Но когато реших да пробвам да я облека, за да видя дали ще се справя утре сутринта се оказа, че не съм запомнил абсолютно нищо. Един дракон само знае колко време съм се мъчил да облека този полуфабрикат и сега съм сигурен, че при най-малкото движение всичко ще се разпадне.
Не се сдържах и се разхилих само като си представих гледката.
През това време на вратата се показаха трима човека.
— Драконовските телепорти отказват да работят — избуча единият от тях и тримата накуп се отправиха към най-отдалечената банка.
През следващите трийсет минути се появиха и останалите трийсет и двама. Едните се извиняваха за закъснението, други се оправдаваха с „драконовските телепорти“, а трети заплашваха, че ще се оплачат незнайно на кого. Старшият ученик търпеливо изчакваше всички да седнат и не бързаше да подхване лекцията. Трябва, между другото, да отбележа (с всичкото ми уважение към Алиса), че в групата имаше още шест момичета, нещо, което не можеше да не ме радва.
— И така — проговори най-накрая старшият ученик и всички разговори секнаха на мига. — Лекцията започва четиридесет минути по-късно, затова ще продължи два часа по-дълго. Тези, които закъсняха, да останат след заниманията, за да си получат задачите, с които ще си отработят закъснението.
— Ама, телепортите… — опита се да каже един от закъснелите.
— Телепортите са едно от най-елементарните средства за придвижване и не могат да затруднят дори малко дете. Ако не можете да се справите с това най-просто техномагическо приспособление, значи още сега трябва да ви върнат в началното училище и да ви поставят отново ученическите пръстени — отряза старшият ученик.
Желанието ни за спор с лектора се изпари завинаги.
— И така, казвам се Кейтен. Ще ви преподавам техномагия и една нова дисциплина, която изучаваме от тази година — заклинания на изкуствения интелект. Аз съм вашият младши преподавател до края на първи курс. Днешната уводна лекция ще ви даде обща представа какво предстои да научите и какво ще ви струва това.
Действие 8
— Ако говорим за Занаята като най-общо понятие, той, както се досещате, би могъл да бъде определен като умение да се направлява и изменя енергията. А когато става дума за направляване на енергията, разбираме направляването й, без нейното променяне. Да вземем за пример най-обикновената левитация — Кейтен с лекота се издигна на половин метър над земята. — Това е най-простият начин да бъде използвана въздушната стихия. Под изменение на енергията се разбира пълното й преобразуване, да речем, от енергия на въздуха, тя да бъде превърната в енергия на огъня например.