— Пак това прекрасно число — промърморих аз, а Чез се усмихна с разбиране. Той знаеше, че моята неприязън към числото тринайсет датира от общото училище, защото там винаги бях тринайсети в списъка. На конкурса за Музикална композиция се явих също с тринайсети номер и останах на второ място, защото моята безотказна до този момент „музикалка“ се включи тъкмо когато не трябваше. И изобщо, моите отношения с това число, не бяха от най-прекрасните.
— А защо няма един телепорт, който да спира на етаж по желание? — попита някой от класа.
— Защото е нерентабилно — поясни Кейтен. — Това, както и много други неща ще ви станат ясни от принципа на симетричните полета, който ще изучавате по-нататък. Точката за излизане от такъв телепорт е една и е окончателна, освен това, два свързани телепорта се монтират от двама Върховни майстори в продължение на няколко дни. За това е нужна маса енергия, а освен това, такива телепорти се нуждаят от постоянно обновяване. Затова, а не защото не желаем да споделяме своите знания с останалия свят, никъде другаде няма да видите телепорти, освен в Академията. Кой от Върховните майстори би се съгласил да тича постоянно насам-натам и да обновява телепорти, за да могат разни „важни“ персони да се наслаждават на удобството от мигновеното придвижване?
— А защо са необходими точно двама Върховни майстори? — поинтересува се Чез.
— Защото двама Върховни майстори могат да отделят такова количество енергия, което да активира тези телепорти — Кейтен мрачно се усмихна. — Бихме могли да сметнем… това са… петима Майстори или двадесет и петима старши ученици. Представяте ли си картинката?
— Ще бъде чудна тарапана! — възкликна един плешив ученик.
— Наистина — съгласи се Кейтен. — Телепортите са около двеста, което прави общо, колко? Пет хиляди старши ученици. Възстановяването на силите също изисква време. Върховният майстор идва на себе си за някой и друг час, докато на старшия ученик ще са му нужни дни. Сега, да смятаме ли колко време ще е нужно, за да се възстановят всички телепорти?
По аудиторията премина въздишка на изумление. Никой дори не беше си представял, че нещата са толкова сложни.
— И колко често се налага да ги възстановяват? — поинтересува се едно момиче от последните редове.
— Горе-долу, веднъж в годината.
— Стига, бе! — не можах да се удържа аз. — Всички останали техномагически действия ли са толкова сложни за изпълнение и попълване на енергийните запаси?
— Не, разбира се, някои неща са по-прости, но други са дори далеч по-сложни от телепортите.
— Кои например са по-сложните? — за да не остане по-назад, попита Чез.
Кейтен поклати глава.
— Това ще научите по-нататък. А сега, ако не възразявате, бих продължил. — Възражения, естествено, не последваха. — Безпрепятствено ще можете да се придвижвате по всички етажи, които обитавате, и по етажите, където се намират лабораториите. До останалите етажи, учениците нямат допуск. Ако стъпите върху телепорт, до който нямате допуск, той просто няма да сработи. Преди време, беше инсталирана сигнална система, но нещо прекалено често учениците бяха започнали да бъркат телепортите — той се усмихна. — Затова те бяха пренастроени и сега не работят, когато до тях няма разрешен достъп.
Представям си колко често са пищели алармите, защото без съмнение и аз, и Чез, пък и който и да било, щяхме да се опитаме да разберем какво има от другата страна на забранените телепорти. А ако вместо аларми там бяха поставили смъртоносни капани, със сигурност нямаше да остане нито един жив ученик.
— Добре, като за първи път, толкова — стана изведнъж Кейтен. — Накрая, да ви кажа, че столовата е обща и се намира на двадесетия етаж. Сега е дванайсет и половина, точно в един е вашата смяна. Тя продължава до два, през което време трябва да се нахраните и да освободите столовата за следващата смяна. Свободни сте — най-сетне изрече Кейтен и всички станаха. — С изключение на тези, които закъсняха — те нека останат — завърши старшият ученик.